Eмисия новини
от 08.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Броят на учените у нас намалява драматично

За последните 25 години работещите в БАН са намалели наполовина

| обновено на 21.10.16 в 15:27
Снимка: БГНЕС

С 306 лева по-ниско е средното възнаграждение в БАН спрямо средната заплата за държавната администрация, обявиха от КТ "Подкрепа". В Селскостопанската академия изоставането спрямо средната заплата на държавните чиновници е с 365 лева. Учените и ръководствата на двете академии, както и синдикалистите настояват още от следващата година държавата да задели 170 милиона лева допълнително, с които да бъде спряно драматичното изтичане на висококвалифицирани научни работници. Учените предлагат още институтските комплекси на двете академии да получат статут на национални технологични паркове.

Професор в Българската академия на науките взема средна заплата 900 лева, докторант 770, асистент 600. В тази сума влизат и възнагражденията за научни степени. В същото време технически сътрудник в кабинета на министър-председателя или на вицепремиерите е с основна заплата 660 лева.

Ужасяващо е изтичането на сиво вещество, обучението е на ниско ниво. По брой учени на глава от населението България е последна в Европа. Това коментира проф. Стефан Воденичаров. Той посочи, че от следващата година основната заплата на младия учен в България трябва да е поне 750 лева. Аргументира се, че в средното образование от догодина основната заплата на учителите ще е над 700 лева. Поиска и 1800 лева за заплата на професор.

Академик Дамян Дамянов онагледява тъжната картина на изтичане на мозъци така:

Развиваме един ученически институт, където се явяват фантастични деца, талантливи. Когато ги запитаме къде ще останат да правят наука, 99,99 на сто не виждат България като възможност, като страна, в която да развиват наука.

От миналия век досега учените в БАН са намалели четири пъти. От 2 800 с научни степени в момента само 9 души са на възраст до 25 години, 12 на сто до 35 и 25 процента са на възраст над 60 години. Всеки пети учен в света вече е китаец, а за разлика от статистиката в останалите страни от Европейския съюз, където учените постоянно се увеличават, у нас за последните 35 години те са се стопили трикратно.

Подробности по темата чуйте в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Гледайте на живо