Достигащите до края на средното си образование са все пак деца, които въпреки трудната среда са положили доста усилия. Това са деца, които са стигнали много по-далеч от други техни връстници, които много по-рано са се отделили от образованието.
В коментар по набралата сила обществена дискусия около т.нар. "ромски стипендии", Захариев нарече безумие настояването да се спре вече съществуваща програма, при това финансирана от донор. Той направи паралел с други страни от Централна и Източна Европа, където извън финансирането от дарителски организации, най-много образователни програми се правят с пари от Европейския съюз и то по изрично настояване на Европейската комисия.
При нас образователните програми се обявяват като такива за етническите малцинства с фокус върху ромите, докато в Централна Европа, например в Унгария и Словакия, където ромите са силно сегрегирани предимно в селските райони, се инвестират директно големи средства в цели общности и общини с преобладаващо ромско население, стана ясно от думите на експерта.
Той определи българския подход като доста по-балансиран и даде пример как се развиват повечето от проектите, като изтъкна, че преобладаващата част от участниците в подобни програми са смесени училища, където учат деца от различни етноси. Много от по-големите проекти по европрограмите са на училищно ниво и там със съгласието на ромските организации се инвестира във всички ученици, не само в ромските.
Захариев открои като най-съществен проблем програмите на дъното, т.е. мерките, които трябва да бъдат насочени към най-слабо представящите се в училище деца и онези с най-слаба грамотност. Стипендиите са част от добрите стимули, но засега липсва анализ за ефекта от подобна мярка, посочи още Боян Захариев. Той уточни, че това може да се опакова в по-големи училищни програми, без да е необходимо подобни мащабни програми да се дефинират като ромски, защото така или иначе те ще обхванат много ромски ученици по редица критерии.
