Цикълът „Първите в следосвобожденска България – опитомяване на стихиите“, разказва за значими личности в следосвобожденска България, поставили началото на професия или въвели някоя от науките в страната ни, или създали нещо за първи път у нас. Търсихме и представяме историите на забравени във времето „първи“ или такива, за които се знае малко. В същото време те са хора, със специфични професии, оставили следи в историята ни. Селекцията им е на принципа: каква стихия са „овладели“. Във всеки епизод се разгръщат историите на двама човека, „овладели“ по различен начин една от стихиите, заедно с приноса им за България.
В четирите епизода, е въведен и втори разказвач – философ. Той разсъждава какво са стихиите в цялост и една по една. Обсъжда с автора какво е: да си пръв в нещо. Изгражда асоциативни връзки между разказа и различните понятия, „изскочили“ от детайлите на историите. Какво е мечта, мечтател, създател, страх, укротяване, въздух, земя, вода, огън? Тази философска линия се оплита между историите, води ги или ги поставя в различен контекст – понякога ги подкрепя, а понякога ги опровергава, без да се възхищава или гневи. В епизод едно: „Небесна механика. Въздух“ астрономът доц. Валери Голев разказва историята на проф. Марин Бъчеваров, въвел астрономията в България, построил първата обсерватория на Софийския университет и дал възможност с нов телескоп „звездите да се гледат от Земята“. Какво е въздуха, космоса, звездите, астрономията, мечтател ли е бил Марин Бъчеваров, как е построена Обсерваторията в Борисовата градина, на какво прилича тя? – това е само част от разказа за първия ни астроном. И още – тази история дава възможност да усетим как „небесната механика“ макар и за миг може да „напусне“ територията на физиката и математиката, за да ни разкрие и стане част от един втори план на мечтите да преминем отвъд въздуха. Писателят и изследовател на българската военна авиация инж. Иван Бориславов, разказва историята на Симеон Петров, първият ни дипломиран пилот. Ще научите как Симеон Петров заминава да учи в школата на „легендарния мосю Блерио“, какви бойни полети е извършил, с какъв самолет „от дърво и плат“ е летял. А също и необикновената развръзка на живота му, когато, след края на войните той става първия производител на грамофонни плочи в България и кръщава фабриката си „Симонавия“. На фона на динамичните, изпълнени с обрати истории, философът Евгени Митев ни въвежда в един паралелен свят на съзидание, спокойствие и размисъл за това какво са стихиите, как се „заговарят“ те помежду си, могат ли и трябва ли да бъдат „укротени“. За въздуха и вятъра, за стихиите които са „част от първичния хаос, но могат и да подреждат“ е диалогът с философията в този епизод. С историческа стойност е и музиката в него. Пиесите на китара „Романс за моята мила“ и „Валс за младостта“ са композирани, изпълнени и записани малко преди началото на Първата световна война в Англия от военния пилот Радул Милов.
