Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Едно от нещата, които неизменно правят впечатление на чужденците, гостуващи у нас, са разлепените по жилищните входове, уличните стълбове и специални табла некролози. Сигурно пък повечето от нас ще се озадачат, ако узнаят, че вездесъщата Уикипедия определя некролога като един от жанровете на плакатната журналистика. Това особено културно явление има дълбоки корени в древността, а думите, които се използват днес, преповтарят магически формули, създадени преди много векове. Независимо дали са изписани върху камък, вестникарска хартия или уличен афиш, те носят печата на вярванията, свързани с пътя на душата към отвъдното. Различните епохи и идеологии разбира се внасят своята специфика, но дълбоката същина се запазва – словесно очистване на душата, обезсмъртяване в паметта, поклон, покой, прошка от Бога като път към спасението. Тъкмо на устойчивостта на формулите разчитат създателите на явлението пародиен некролог. Обявяването на кончината на Темида, на оптимизма, на културата и т.н. всъщност е акт на протест и призив за решителни действия за спасяването им. Познати са и самоиронични поменални слова. С тази колкото деликатна, толкова и интересна материя, ни запознава гл. ас. Калина Мичева-Пейчева от Института за български език. • Езикови справки по радиото“ – хотел, хостел, хоспис, хоспитиране…
