Ако се стигне до такава ситуация, има няколко хипотези, но те не са свързани с хаос, подчерта проф. Киров и допълни, че не трябва да се обвързват президентските и парламентарните избори, припомняйки че премиерът може да подаде персонална оставка по силата на чл. 111 от Конституцията, което е различно от това да има оставка на правителството като колективно решение на Министерския съвет пред Народното събрание.
При подобна хипотеза започва "парламентарна въртележка" и действащият президент трябва да започне процедура и да връчи проучвателен мандат първо на лице, посочено от най-голямата парламентарна група, т.е. ГЕРБ, и тя да се опита да състави кабинет.
Ако първият проучвателен мандат завърши с неуспех, вторият се връчва на втората сила в парламента. Ако и след това няма нов кабинет, президентът трябва да връчи мандат - трети и последен, според преценката си, на лице, посочено от някоя от другите парламентарни групи.
При неуспех и при третия опит президентът трябва да разпусне парламента, да насрочи в двумесечен срок парламентарни избори и да назначи служебен кабинет:
Но дотолкова, доколкото до края (на мандата) на действащия президент остават по-малко от 3 месеца, в тази хипотеза президентът не може да разпусне Народното събрание, т.е. той може да назначи служебно правителство, но не може да разпусне парламента.
При тази хипотеза 43 НС ще продължи да действа, но ще съжителства със служебно назначено правителство, до момента, в който в длъжност встъпи новоизбраният президент - това ще бъде догодина на 22-ри януари.
