Арборизъм, арборист... Странни думи за всекидневието ни, макар да виждаме непрекъснато арбористи или поне резултатите от тяхната много полезна дейност. За себе си арбористите казват, че онова, с което се занимават, не е наука, нито спорт, нито изкуство, а сбор от всички тези неща. За да работят качествено, трябва още да владеят техниките за катерене и спускане на алпинистите и на пещерняците, да запазват равновесие, независимо от люлеенето на вятъра. И в същото време да вършат основния си ангажимент: да лекуват дърветата! Ето, това е арборизмът! Произходът на думата идва от латински, arbor, дърво. В тази нелека професия арбористът често прилага умения на скулптор, на сценограф, на дизайнер... Освен, че се грижи и лекува дърветата, му се налага да оформя красиви живи зелени гледки.
Малко от историята на професията: за развитието на арборизма в градски условия силно допринася Джон Дейви. Наричан е „баща на дървесната хирургия“. В САЩ са известни имената на Франсис Бартлет (Francis A. Bartlett) и Алекс Шиго (Alex L. Shigo). В Германия водеща роля има Михаел Маурер (Michael Maurer).
За да станеш арборист, не е задължително да си учил за лесовъд или биолог, но помага. Какво, например, е завършил Димитър Захариев? Най-добре да научим лично от него. Важно е, обаче, да знаем, че Асоциацията на арбористите в България се е ангажирала с благородната мисия да помага на обектите – победители в Националния конкурс „Дърво с корен“. Тази година българският победител е Дъбът от село Насалевци , община Трън. Дъбът расте до църквата „Св. Богородица“ и може лично да го видите, като си направите приятен есен маршрут дотам. Не забравяйте да гласувате за нашия български фаворит в международния етап на конкурса „Европейско дърво на годината“. Подробности ще намерите в сайта на фондация „Екообщност“. Александра Георгиева от фондация „Екообщност“ и арбористът Димитър Захариев разказват още подробности.
