Беласица винаги е красива, но през есента е същинско чудо. Това е нещо като петият сезон в района: когато узрелите плодове радват окото с бодливите зелено-златисти топчета, от чиято полуразпуката обвивка с пукот изкачат лъскавите плодове. Всеки от тях е с неповторим нюанс и шарки. Като ги хванете в шепа, усещате едновременно цялото слънце на петричкия юг и топлината на беласишката земя. Ядливи кестени има и другаде, но тук са особено вкусни. Който е ходил на Фестивала на кестена, няма нужда от убеждаване. Планината простира снага в три държави: Гърция, Македония и България. Граничната зона и специфичният режим на достъп в миналото, в наши дни се оказват фактор на територията да бъдат съхранени уникални видове. В резултат на близо 5 години упорита работа от страна на Българска фондация „Биоразнообразие“ (БФБ), на 28 декември 2007 г. е обявен Природен парк „Беласица“. Сред символите на планината и парка са вековните кестенови гори, най-обширните на Балканския полуостров. Много сме ви разказвали за развитието на проекта „Опазване на глобално значимото биоразнообразие на планината Беласица чрез въвличане на местните общности в развитие на екотуризма“ (финансиран от Програмата на малки проекти на ГЕФ), както и за разработените интерпретативни маршрути.
В тези красиви есенни дни, най-добре вместо много думи да хванете раницата, да тръгнете със семейството и с приятелите към топлия юг и Беласица. Една от най-очарователните пътеки се нарича „Животът на кестена“. Ще ви зареди с енергия, емоции и познания. После може да отседнете в някоя от уютните къщи за гости, да споделите с вашите домакини впечатления от наученото. А те на свой ред да разкажат личен опит как са се учили на най-висшето умение: да живеят в хармония с природата и парка, да ги обичат, да ги пазят и да си помагат взаимно.
