Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
След земетресението от 24 август тази година и предизвиканите по логиката на доминото в рамките на около два месеца последващи трусове, Италия не е вече същата: неслучайно най-честото сравнение в местните медии от този период се свеждаше до кръговете на Дантевия Ад и дори се наложи Ватиканът официално да порицае една от своите радиостанции, повтаряща повече от натрапчиво, че случилото се не е нищо друго, освен Божие наказание. Десетки паметници на културата бяха унищожени, стотици хора – убити, повече от сто хиляди жилищни сгради – изравнени със самата земя, да не говорим за безбройните почернени човешки съдби. Но съществува ли взаимовръзка между стихийните бедствия, сполетели италианския „ботуш“ и неотдавнашното земетресение в района на Солун например? А може би с разместването на основните литосферните плочи се променят и тектоничните разломи на територията на Балканския полуостров като цяло и ще се отрази ли тази динамика на сеизмичната активност у нас и в съседните на България страни? Какво правим и какво още повече не правим, за да се подготвим в рамките на възможното за подобни природни катаклизми? Анализът на професор Бойко Рангелов от Минно-геоложкия университет „Свети Иван Рилски“ и доцент Филип Филипов от Института по механика при БАН ни помагат да достигнем до отговорите на тези въпроси. • Вечният двигател: Росица Миткова от Регионалния археологически музей в Пловдив за изложбата „От камъка до барута“.
