Цигуларят Хенри Раудалес, първи концертмайстор на Мюнхенския радиооркестър, беше солист на оркестър „София Симфоникс“ с диригент Любка Биаджони по време на концерта в зала „Херкулес“ в Мюнхен. Той изпълни Първия цигулков концерт от Николо Паганини.
Имах възможността да го чуя и наблюдавам както по време на самия концерт, така и на репетицията същия следобед. Трябва да призная, че рядко съм виждала и чувала такъв инструменталист – не само перфектен, но и грабващ, завладяващ, приковаващ вниманието от първата до последната нота. Харизматичен, човек със силен дух и жар; изпълнител, комуто е дадена свише Искрата!Публиката го гледа с възхита и бурно го аплодира още след края на първата част, въпреки че е добре запозната с произведението и протокола по време на концерт. Запитах се колко ли от обаянието на самия Паганини притежава? После поговорихме и разбрах, че музиката, легендата и идеята за гениалния цигулар и композитор го съпровожда през целия му съзнателен живот.
Когато за първи път свирих Паганини на концерт, бях 9-годишен. Не изпълних целия концерт, а само първата част, без каденца. Това беше първият ми досег с музиката му. Освен това моят баща, също цигулар, е ученик на Франческати, който от своя страна е ученик на ученик на Паганини. Бях запленен от мистичната личност на този цигулар. Легенда, която се е създавала във време, в което е нямало интернет и кино. Всяка епоха има своите идоли, както при пианистите това е Лист. Но с Паганини е по-различно, защото преди него е имало много прочути цигулари – Тартини, Корели, Вивалди.
Когато пристига Паганини изведнъж се случва нещо уникално. Освен всичко друго той е бил известен със своето кантиленно свирене. Разплаквал е публиката. Бил е голям почитател на операта. Вдъхновявал се е от нея. Аз също много често свиря в оперни произведения. В тях се разказват различни истории – понякога много драматични – за любов, смърт, интриги. За всичко. Когато интерпретирам музиката на Паганини, аз знам, че е смятан за обладан от Дявола, но също и че е бил болен човек, без зъби. Но той е бил и голям джентълмен. От друга страна е бил човек, който мрази – мразил е мениджърите си и други хора. Пътувал е много. Имал е син, който е отнел от съпругата си, защото двамата си били разделени. И е бил феноменален цигулар. В наше време този, който съумее да изсвири половината от това, което той е написал, също ще бъде феноменален. Обогатил е свиренето с нови похвати – пеене на птици, свирене не пицикати с лявата ръка. Имал е трагичен и едновременно с това фантастичен живот. Предпочитал е бордеите пред бляскавите приеми. Всичко това намира място в моята идея за Паганини.
Баща ми беше известен цигулар и той винаги ми е казвал, че в свиренето си отразяваме живота. Това е и моята представа за нещата. Мисля, че не е достатъчно свиренето ти да е чисто и да бъдеш перфектен. Трябва да дадеш най-доброто от себе си технически и емоционално. Да поемаш рискове. Винаги, когато изпълнявам неговата музика, си представям драматична история – като тази в „Риголето“ на Верди например. Един баща, който губи дъщеря си, която се жертва в името на любовта си.
Предизвикателство е! Аз съм на 54 години и музиката на Паганини ме е съпътствала през целия ми живот. Помагала ми е да израстна – технически, емоционално. Всякак.
Цигуларят, който е на лидерския пост в Мюнхенския радиооркестър, споделя, че освен с диригентката Любка Биаджони и оркестър "София Симфоникс", през годините е работил и с други забележителни българи - участвал е, например, в записите на компактдискове на оперните прими Веселина Кацарова и Красимира Стоянова.
