За да протестират по този начин и да избухнат, значи има някои неща, които са се натрупали в бежанския лагер в Харманли. Това, което имаме като информация, е, че лагерът беше затворен, без да се дава обяснение, че има карантина. В същото време няма лекари там. За тези болести се знае от шест-седем месеца, но не се взимаха мерки за това нещо. Всички тези болести са лечими и не са епидемични. На тези хора, които са там не им е лесно. Те са 3000 души, които са затворени на едно място. Те също са хора като нас. Между тях има креативни и добри хора.
Това, което се случи, е много обезпокоително и опасно за нас специално, за фондацията, от хуманитарна гледна точка, добави Аломар:Всъщност това, което не знаем, е какво се случва вътре. Аз съм против всякакво такова насилствено действие. Не може човек, за да протестира, да чупи и да пали огньове. Насилието поражда насилие, но това, което най-много ни тревожи, е, че всичко се случва пред детските очи, пред жените, които се намират там. Ние вместо да потушим нещата, ги караме да ескалират повече и това не е редно.
Цялото интервю с Азхар Аломар можете да чуете от звуковия файл.
