Още преди да се роди, той е обречен с талант и с биография: да има високо образовани родители, но завършили неподходящи престижни университети на Запад в неподходящо време. Цял живот ще носи бремето на извисения дух в семейството и на здравото ритане по кокалчетата извън домашната среда. Първото му помага да стиска зъби и, въпреки спънките, а може би и заради тях, да гради тихия си личен стоицизъм. Образованието и талантът са като дамга: колкото и да ги криеш, един ден околните ще ги забележат. Постепенно на Евгени Кличаров му поверяват малки ангажименти: оформление на книги, административна работа. Към всичко се отнася изключително отговорно. По-късно неговата дъщеря Сузана Клинчарова отбелязва: За него нямаше малка и голяма задача. На всичко отделяше еднакво внимание. Той имаше свой висок професионален стандарт“. За колегите си е всеотдайният илюстратор. Читателската аудитория го познава и като автор на тритомника „Пантеон на българската култура“.
Кога Евгени Клинчаров успява да създаде и толкова много картини, великолепното мозаечно пано на Св. Климент Охридски? – След неговата кончина, Сузана Клинчарова открива творбите, както и неговите лични дневници, водени в зелени тетрадки. Когато чува непознати хора да казват: „Баща ви беше благородник“. „Днес вече няма такива хора!“ Това й дава сила да сподели с нас преживяното и създаденото от Евгени Клинчаров, да усетим деликатния, но решителен кураж, с които художникът е отстоявал своята истина за времето и хората. Така се появява изложбата „Преоткриване“, по повод 90 години от рождението на Евгени Клинчаров.
На 1 декември от 18 часа е премиерата на книгата за неговия живот и творчески път.
Ето само няколко фрагмента от тази книга:
Румяна Пашалийска: ...откритите post mortem „зелени тетрадки” са истинска находка... Няма да е пресилено ако кажем, че Евгени Клинчаров беше един от последните представители на една изчезваща „порода българи” – с възрожденско съзнание, със солидна европейска култура, с човешка и професионална почтеност, с благороден и свободен творчески дух.
Бисера Прахова: В същността си непоказаното творчество на един художник е дълбоко съкровено и интимно откровение. То е любовта и истината в чист вид, защото не търси взаимност, нито демонстрация, нито оценката на другите.
Евгени Клинчаров угасва на 20 май 2013г. В бележките му от последната вечер може да прочетем: „... Ако се запитаме, съумява ли човек през всички години на своя живот да опази душата си такава, с каквато е дошъл на света, трябва със съжаление да отговорим, че това се случва твърде рядко. Душата на много живелия и много препатилия човек прилича на цъфтяла някога градина, през която са преминали какви ли не беди и премеждия: и градушки са я чукали, и гръмотевици са разцепвали най-високите и дървета... Честит е оставал оня, който е могъл след всички отминали беди да се огледа и да види, че не всичко е пометено от стихиите на времето, че бавно оцеляло зърно пуска корен и цветецът му вика първата вечерна звезда, за да я залюлее в листенцата си и да я помилва..."
Изложбата може да се види до 4 декември 2016 г.
