Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Вокални творби от епохата на барока: една новооткрита радост от непосредствения израз на нещо съкровено – любовна радост и мъка, скръб, трагедия, кокетство. Няма я още символиката на романтизма, където нещата се загатват. Всичко е открито, дори гласът в контакт със съпровождащия инструмент не насочват вниманието към сложните ходове на виртуозното майсторство, а към чисто хедонистичното изживяване. Поне така звучат песните от Качини, Фрескобалди, Монтеверди, Бенедето Ферари, включени в предаването и изпълнени с невероятно майсторство от Ан Софи фон Отер. ХХ век – Париж, времето на Шесторката, условно обединение на шестима различни по стил, дори и талант композитори, с идеолог Жан Кокто. Може би най-непредсказуемият сред тях е Франсис Пуленк (1899 - 1963). Формира се – като личност и творец – около военните години: всичко е отрицание, което ражда спонтанност. И той, като колегите си, е под силното влияние на Стравински. И на модерния водевил. Обвиняват го в лековатост, но това е в духа на идеологията на Кокто: музика на ежедневието. В 1936 г. сменя посоката на творчеството си – това е в резултат на загуба на близък човек. Тогава среща и баритона Пиер Бернак, с когото го свързва дългогодишно сътрудничество. Песенният цикъл „Какъв ден, каква нощ“ по стихове на Пол Елюар, ще звучи в изпълнение на Пиер Бернак и Франсис Пуленк на пианото.
