Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Вихрено темпо, мелодия в триоли, преобладаващ тембър на мандолината – или това е неаполитанската тарантела. Всъщност всяка област в Южна Италия има своя собствена версия на този танц. В Сицилия например мелодията е подобна, но с акомпанимент на китара, дайре и кастанети, а в Калабрия се нарича villanedda. Вероятно тарантелата е най-популярната италианска фолклорна музика, част е от автентичните италиански сватби, озвучава много ресторанти и пицарии. Играе се от една или повече двойки, като често може и да се пее. Всички се въртят в кръг, темпото се забързва и се обръща посоката. Така няколко пъти и ако не внимаваш, рискуваш да станеш за смях. Предполага се, че името си тарантелата получава от град Таранто и разпространения в околностите му отровен паяк тарантула. Според легендите, ако те ухапе тарантула може да ти помогне само неистово танцуване, тъй като бързите ритмични движения “прогонват” отровните вещества. За пръв път за терапевтичните свойства на тарантелата се споменава през 17 век. Два века по-късно Юстус Хекер в трактата си “Епидемиите на Средните векове” пише за това побесняло човешко състояние: “Всички хора се хващат за ръце, танцуват, скачат, викат и се тресат с часове… Единствено музиката може да се бори с подобна странна епидемия… живи, пронизващи мелодии в тромпети и флейти въодушевяват танцьорите; а нежните и спокойни хармонии, които постепенно се развиват от бързо към бавно и от високо към ниско само доказват ефективността на лечението”. По-късно от лечебно танцуване тарантелата се превръща в танц на любовта и страстта.
