В интервю за предаването "Нещо повече" по програма "Хоризонт" Красимира Василева разказа историята на Любчо:
Най-ценната награда за мен е наградата за хуманистична фотография, която аз спечелих с фотоисторията на Любчо. Тази фотоистория разказва за неговия нелек живот. Тази история е трогателна и разтърсваща. Тя е абсурдна по своята същност. Любчо е сирак. Той е роден преждевременно в резултат на катастрофа. Майка му и баща му са пометени на тротоара от пиян шофьор. В резултат на тази трагедия родителите му умират. Любчо се е родил с нулеви шансове за оцеляване. Престоял е дълго време без кислород, плацентата е била разкъсана. Истинска трагедия! Независимо от това той оживява, успява да оцелее. Той вече е на 18 г. За него се грижат баба Саня и дядо Владо, който пък е сляп. Любчо е роден с детска церебрална парализа и от момента на своето раждане е претърпял безброй операции. Почти няма частица от неговото телце, която да не е оперирана. Целият живот на Любчо и на неговите баба и дядо е една борба, затова и моята изложба е озаглавена "Тяхната борба“.
Всеки, който се обади в програма "Хоризонт“, ще разполага с възможност да получи данните по сметката на Любчо.Цялото интервю с Красимира Василева можете да чуете от звуковия файл.
