Не бих правил паралел между онова, което се случи в Анкара, и онова, което се случи в Берлин. Но обяснението за убийството на руския посланик в Анкара може би се крие в една ескалация на напрежението в целия регион на Близкия изток. Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ бившият генерален консул на България в Истанбул, бивш кореспондент на БНР в Германия и настоящ генерален директор на БНР Александър Велев.
В Турция практика да се атакуват дипломати има. Английският генерален консул загина, мисля, че 2003 година, при атентат в Истанбул. Атака имаше и срещу Американското посолство нощес с пушка. Това беше един показен разстрел на руския първи дипломат в Турция пред очите на камерите, по време на откриване на изложба.
Аз лично не мога да си обясня как турските сили за сигурност въобще са допуснали човек, въоръжен вътре, в тази зала, който не е полицай. Познавам турските сили за сигурност и знам, че в такива случаи, когато има дипломатически мероприятия, при които участва особено посланик на една от великите сили, те вземат много сериозни мерки. За мен е голямо учудване как той е бил допуснат - веднъж вътре и второ, как се е озовал в гръб на посланика. Другото, което за мен също е доста странно, е, че толкова бързо беше идентифициран като гюленист от турските официални власти.
Александър Велев коментира, че в политически контекст убийството е опит да бъде поставен клин в отношенията между Русия и Турция. Станалото няма да доведе до разваляне на отношенията между двете страни, тъй като и Москва, и Анкара имат идеи за това как да се омиротвори Сирия, допълни той.
Случаят в Анкара е част от общото нагнетяване на напрежението и в самата Турция. В Турция след опита за преврат през юли ние наблюдаваме една ескалация на напрежението като цяло. Наблюдаваме много сериозна ескалация на напрежението и поредица от атентати. През последните три седмици имаме три сериозни инцидента - в Истанбул, в Кайсери и сега в Анкара. Дори в Анкара виждаме двоен атентат, ако се има предвид и атаката срещу Американското посолство, което показва, че в Турция тероризмът започва да взима връх.
Целият пъзел е много сложен. От едната страна е ПКК, от другата страна са бежанците, от трета страна е ИДИЛ. Някъде там се появява и Гюлен. Въобще, пъзелът е много труден, за да може да бъде подреден. За съжаление, моята прогноза е, че ще продължава да има ескалация на напрежението в Турция, защото, където има дрънкане на оръжие и където има насилие, то поражда насилие.
Според Велев Германия е коренно различен случай и е трудно да се повярва, че двата атентата са обвързани помежду си и ръководени от единен център, без разузнавателните служби да го засекат.
Имам и още едно обяснение. За мен атентатът в Берлин е до голяма степен умалено копие на атентата в Ница. Абсолютно копие е. Разликата е може би в това, че камионът в Ница беше взет под наем, а тук е отвлечен от собственика и евентуално е убит шофьорът.
Интервюто с Александър Велев можете да чуете в звуковия файл.
