В „Литературен вестник“ попаднах на един анализ на Весела Генова за книгата на Анна Колчакова „Възшествието на маймуните“. Ще ви цитирам един откъс от този анализ: И днес въпреки привидностите за постоянно реформиране и усъвършенстване образованието е една от най-консервативните обществени институции: промените са в голямата си част козметични или изобщо остават само на думи, а в огромната му административна машина нищо не помръдва; бюрокрацията е ужасяваща, статуквото – свещено. Днес държавата практически се е оттеглила не само от финансова, но и от морална подкрепа на образованието, а същевременно държи да продължава да го регулира, контролира и санкционира безпрекословно; в съответствие с един стар казармен принцип всяка инициатива е наказуема, а всеки опит за дискусия, камо ли за плаха промяна, се смазва в зародиш. По идеално йезуитски начин в общественото пространство проблемите на българското образование най-често успешно се прехвърлят върху гърбовете на непосредствените му деятели, на безсилните и дискредитирани мисионери на хиперрегулираната просвета: учителите.
