Не кой да е, а лудият, но мъдър шапкар от „Алиса в Страната на чудесата“ – най-верният приятел на влюбеното във фантазията малко момиченце от произведението на Луис Карол беше оповестил на висок глас: „Времето е личност. Не може да се хаби една личност.“ Независимо че не живеем точно в Страна на чудесата, нито в необикновения Огледален свят, посетен също от Алиса, струва си да си припомняме, поне от време на време предупреждението на Шапкаря – и без това толкова пъти не просто губим, но и убиваме самото време.
Но защо трябва да се мери чак толкова точно то? До къде стигна измервателната точност на цезиевите и оптичните атомни часовници? Защо учените обмислят да предефинират секундата във времето на GPS системите след като повече от половин век това не е правено? Може ли да се използва един атомен часовник за нещо друго, освен за измерване на време и ще напуснат ли най-прецизните часовници лабораториите в близко бъдеще? А как, между другото, стоят нещата и с точността на Гринуичкия меридиан, който дели изток от запад?
С тези въпроси се обърнахме не към Лудия шапкар, а към проф. д-р Асен Пашов от катедра „Оптика и спектроскопия“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и Евгения Сарафова от Геолого-географския факултет на Алма Матер.
