Руският президент Владимир Путин е разпоредил кампания за оказване на въздействие през 2016 г., насочена към президентските избори в САЩ. Целта е била да бъде подкопан демократичният процес и да бъде очернен кандидатът на Демократическата партия Хилари Клинтън.
Това се посочва в огласен доклад на американското разузнаване, цитиран от Ройтерс. Путин и руската държава са развили ясни предпочитания към избрания президент Доналд Тръмп, се казва в доклада. Американските специални служби смятат, че руското военно разузнаване е използвало посредници като сайтовете "Уикилийкс", "Ди Си лийкс" и други, за да разпространи придобити от него имейли на Националния комитет на Демократическата партия, както и на високопоставени представители на демократите.
В документа се посочва още, че не е установено руско въздействие върху американските системи за преброяване на гласове. Докладът е изготвен от ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност на САЩ.
Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп беше запознат с изводите на американските служби, но отказа да посочи Русия като извършител на кибернападенията по време на президентските избори. От изявлението на Тръмп става ясно още, че според него, резултатът от изборите по никакъв начин не е повлиян от опитите на хакерите да пробият киберсигурността на САЩ. В разпространена позиция Тръмп призна, че Русия, Китай и други страни, организации и хора отвън постоянно опитват да извършват хакерски прониквания в американски мрежи. В публикуваното изявление обаче никъде не се споменава за руска намеса в изборите. Пред журналисти, Тръмп обяви и намерението си да въведе спешни мерки за борба с хакерите.
Самият доклад на разузнавателната общност посочва, че не може да се направи категорично заключение, дали наистина изборният резултат е бил променен, в резултат на хакерските атаки и в този смисъл, реакцията на новоизбрания президент изглежда в съответствие с мнението на експертите, коментира в „Събота 150“ политологът Невена Мандаждиева:
В официалното си изказване Тръмп поставя тези хакерски атаки в един по-широк контекст на киберпрестъпления, извършени от различни страни и индивиди, срещу които трябва да се води борба. Той наблегна на убеждението, че добрата защита е тази, която трябва да предотврати подобни инциденти. Въпросът с атаките опира до изборните резултати и Доналд Тръмп няма как да признае, че който и да било е успял два промени изхода на двубоя му с Клинтън, затоваи на тези заключения ще се отдаде необходимото внимание, ще се демонстрира загриженост, ще се направи и специално звено за борба с киберпрестъпленията, но няма да се влезе в разисквания, дали Русия е успяла да повлияе на изхода от изборите.
Мандаджиева коментира още и поредните санкции на САЩ срещу Русия, като определи отношенията между двете страни като политическа криза, която е най-сериозната от края на Студената война насам. Според нея обаче тази криза може да се окаже и най-кратката:
Изгонването на руските дипломати, затварянето на два руски обекта на американска територия, разменените остри реплики на най-високо държано ниво, са действително белези на безпрецедентно напрежение в двустранните отношения. В същото време, само след броени дни тази ситуация може да промени рязко интензитета си в резултат на встъпването в длъжност на новия президент. Теоретично погледнато, намесата на Кремъл в американския изборен процес би могла да доведе до законодателни промени и в посока на затягане на санкциите към Москва, но това изглежда малко вероятно, предвид заявленията от страна на Тръмп, тези инциденти да останат в миналото и да се концентрира върху бъдещо сътрудничество с руския президент.
Москва отхвърли обвиненията, че е опитала да повлияе върху изхода на изборите в САЩ. Последните действия на президента Обама бяха определени като „опит да се нанесе удар върху руско - американските отношения. Засега президентът Владимир Путин обяви, че няма предприема ответни действия и заяви, че ще изчака встъпването в длъжност на Доналд Тръмп на 20-ти януари и неговия подход по отношение на Русия. Директорът на Центъра за приложни изследвания на Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките - Павел Шариков коментира в „Събота 150“, че тази постъпка в последните дни на управление на Обама е „странна и ирационална“:
Руско- американските отношения се превръщат в заложник на вътрешната политиката на САЩ. Безпрецедентната предизборна кампания оголи много сериозни противоречия в американското общество. Преди да напусне властта, Обама се опитва да създаде проблеми на Тръмп и да даде повод на демократите за критики в бъдеще. Виждаме, че Тръмп назначава на високи държавни постове проруски настроени политици. Той, може би единствен във Вашингтон, се изказва положително за руското политическо ръководство, Путин и руската външна политика, каза той.
Според Шариков руските политици имат големи очаквания от администрацията на Търмп:
Очевидно е, че ако бъдат въведени контрасанции, това ще доведе до поредна ескалация на конфликта.
По отношение на скандала с кибератаката, той каза:
Ефективен отговор на тази история с руските хакери би могъл да се даде чрез успешно сътрудничество между Русия и САЩ, но не и чрез ескалиране на конфликта.
В звуковите файлове можете да чуете интервю на Георги Марков с Невена Мандаджиева и на Миглена Иванова с Павел Шариков.
