Има ефективни технологии, включително прилагани успешно в нашата страна, които позволяват проблемът да бъде радикално решен. В 20 сгради в страната нивата на радон са ефективно снижени в резултат на тези технологии, които се развиват в света през последните десетилетия. Това са противорадонови шахти, които изсмукват радона от почвата под сградата, откъдето той постъпва.
Двадесетте сгради, цитирани от проф. Пресиянов, са обществени. Той даде пример със САЩ, където вече над милион частни сгради са успешно санирани срещу радон през последните 25 години.
Радонът е наричан невидимият враг в дома ни, може да се придвижва в почвата на големи разстояния, да навлезе в повърхностните ѝ слоеве и във въздуха. Той е без мирис и вкус и се измерва само със специална апаратура.
Нямаме сетива за радона и единственият начин да разберем каква е неговата наличност е чрез измервания. Това могат да бъдат детектори, които се поставят в жилището, но дори компактдисковете или DVD чрез лабораторен анализ могат да дадат информация какво е било нивото на радона, обясни проф. Пресиянов:
Радонът се просмуква в пластмасата, от която са направени тези дискове и след разпада на алфа частиците оставя в нея следи, радиационни дефекти. След като бъдат обработени и преброени те дават представа за нивото на радон в тази сграда.
Във Физическия факултет използват този сертифициран метод вече над 10 години. На пазара на измерителни средства също могат да бъдат открити детектори, които да дадат информация за нивата на радон. При тях обаче информацията за наличието на радон идва със закъснение, защото трябва да престоят в жилището поне три месеца, уточни преподавателят.
Януари бе обявен за месец на радона. През 2013 година МС прие национална програма за намаляване на въздействието на радона в сградите върху здравето на населението, а след мащабно проучване в десетки жилища в страната предстои изготвянето на радонова карта. Запитан има ли по-рискови зони проф. Пресиянов изтъкна:
Разпределението на радона е силно хетерогеннио – дори в съседни сгради нивата могат да се различават драматично – в едната сграда да са рискови, в другата в съвсем нормални стойности. Дори в райони и населени места, където средните нива на радона са ниски и фонови, винаги има отделни сгради, които са рискови. Има и райони с висок процент такива сгради – именно тогава говорим за рискови райони. Но дори в рисковите райони могат да се намерят отделни сгради, в които нивата на радон са ниски. Става въпрос за фактор, който е силно неравномерно разпределен между отделните жилища. Единственият начин да знаем точно колко е радонът в нашето жилище, училище или детска градина, е да направим измерване непосредствено в него. Средните географски стойности носят само статистическа информация.
По-стари данни от сегашното проучване сочат, че има райони, в които над 30 на сто от сградите са със завишени, наднормени нива на радон. Сред тях са град Раковски, Яна и Бухово в Софийското поле, село Елешница край Разлог.
Още по темата слушайте в звуковия файл.
