Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
През 1995 година за пореден път изригва вулканът Субанкая в Перу и от силната топлина заледените планински върхове на Андите започват да се топят. Изпод дебелия лед изникват останки от древни съоръжения и постройки на инките, обитавали от векове тези места. Заинтересован от находките, от Западна Вирджиния пристига докторът по антропология Йохан Райнхард. Заедно с колегата си, Мигел Зарата, ученият предприема рискована планинска експедиция. Близо до съседния вулкан Ампата, двамата забелязват няколко ярки пера, които стърчат от земята. Оказва се, че те са част от шапките на няколко отлично запазени ритуални статуетки. Двамата учени се решават на изключително рискована постъпка: спускат се в кратера на вулкана и упоритостта им се увенчава с успех – откриват замръзнало тяло на момиче – изследванията показват, че възрастта му е между 11 и 15 години и че е прекарало в леда повече от 500 години, от средата на 15 век. По всяка вероятност, то е било принесено в жертва, по време на някой от традиционните ритуали на инките за омилостяване на боговете. Ниските температура са мумифицирали тялото и изцяло са го съхранили. Момичето е облечено в пъстра дреха от вълна на алпака (алпаката е животно, подобно на лама, обитаващо високите части на Андите) и е било заобиколено от украсени глинени съдове и дървени и златни статуетки. Днес находката е известна като „мумията Хуанита“ или „Ледената дева“ и се съхранява в музея на град Арекипа. Още за „Ледената дева“ и за красивия град Арекипа ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.
