Софтуерният бизнес в България е най-добре представящият се сектор на ИТ индустрията в България след десет години членство в Европейския съюз. Това показват данните на независимата консултантска компания CBN Pannoff, Stoytcheff & Co., която от 26 години анализира ИКТ пазарите и бизнеса в страната.
Фактите говорят сами за себе си: 4982 работни места през 2006 година срещу 19 755 позиции днес в софтуерния бизнес (или ръст от близо 300 процента). В софтуерния бранш работят едни от най-висококвалифицираните и добре заплатени специалисти в България. Годишното проучване на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) показва, че средното възнаграждение в сектора е четири пъти по-високо от това за страната. Отчетен е обаче твърде слаб ръст на заетостта в сферата, което сочи към проблемите с недостига на ИТ специалисти. От БАСКОМ регистрират, че на фирмите са необходими над осем седмици, за да намерят подходящи хора за отворените си позиции. Положителна тенденция е обаче, че покупателната способност на специалистите от сектора – софтуерни архитекти, софтуерни разработчици и проектни мениджъри – в някои случаи започва да се изравнява, а в други дори е по-висока в сравнение с държави като Великобритания например.
Факторът "приходи" допълва картината: 139,4 милиона евро спрямо 1 млрд. и 20 милиона евро за 2016-а спрямо 2006-а (над 600 процента ръст) за софтуерния бизнес у нас.
ИТ специалистите са 85 на сто от всички служители в бранша. Една трета от тях са жени. Над 90 процента от работните места са заети от млади хора под 35-годишна възраст.
Ако се запази темпът за прираст на приходите в сферата, се прогнозира, че след четири години – през 2021 г., те ще достигнат 4,5 процента спрямо БВП, което би я наредило сред най-големите индустрии в страната.
Равносметката, десет години след влизането на България в Европейския съюз, е че софтуерната индустрия се утвърждава стабилно в икономиката, върви уверено напред и е сред най-устойчивите в страната.
