Премиера на поетичната книга "Море на живите" от Александър Секулов и среща с него ще се състои в Камерна зала на Пловдивския драматичен театър. Авторът и книгата, издание на „Изток-Запад“, ще бъдат представени от писателя Недялко Славов, който казва, че поезията в тази книга предизвиква мисли за старите, мъдри, големи римски поети, които превръщаха Времето в Събеседник, Жената в Битие, а Битието обратно във Време. (19 ч.)
Сред толкова поезия, така уподобяваща драскотина по вода, дъх върху зимно стъкло, заешки следи в сняг, глас в изпусната слушалка, в която някой говори, но другият отдавна вече си е тръгнал – та сред цялата тази така мимолетна, скрежна, топяща се без следа словесност, дори по-скоро знак за словесност – държа последната стихосбирка на Александър Секулов и си мисля. Мисля си за Поезията. За това, че тя е отказ от Смъртта, за това, че тя е апотеоз на Живота. Мисля си и за старите, мъдри, големи римски поети, които превръщаха Времето в Събеседник, Жената в Битие, а Битието обратно във Време, мисля си и за хекзаметричното стихосложение, с цезурата в средата, оставена за придихание на нас, читателите, когато изказваме високото Слово, мисля си и за това как думите следват автора според таланта му, как метафорите му са свободни, а не канарчета в кафез.
Мисля си... Прочетете тази книга. Зная, че ще си мислите за същото...
Недялко Славов
Какво е човек? Едно дете, хвърлено в един океан от време. И всичко, на което човек трябва да си отговори, е какво да прави с времето. И това е "Морето на живите". Какво прави времето с нас, е ясно, въпросът е какво правим ние с времето. Пред този въпрос се изправя всеки човек – какво правя аз със времето, и как трябва да го живея това време и накъде отива това време – вътре в теб?
Всяка книга идва до пишещия човек с език, който той не познава и по някаква причина трябва да научи. Трябва той да има търпение и кураж, след което този език той го забравя. Разбира се, познавам прекрасни европейски и световни автори, които имат непроменяем стил, но при мен това не се случва – при мен се появява езикът и след това изчезва.
Тази книга си дойде с този ритъм, по свой си начин, това беше единствената възможност да бъдат изразени нещата, които има вътре в нея, каза в интервю за Радио Пловдив Александър Секулов за хекзаметричното стихосложение на книгата.
Тази книга си дойде с този ритъм, по свой си начин, това беше единствената възможност да бъдат изразени нещата, които има вътре в нея, каза в интервю за Радио Пловдив Александър Секулов.
Море на живите
Море на живите, дошло е време да се вържем към галерата, ръцете ни да врастнат във греблата,
гръбнаци да превием, да напрегнем мишци, да смръщим бронзови чела и да запънем ходила –
в труда да търсим радост, щом друга радост не е постижима, щом друга радост не е отредена,
море на живите, какво от туй, че китките кървят и ходила, чела и бицепси, та чак очите
са кървави, ако водата гладка разсичаме като сияйна мисъл, която води в път,
море на живите, на вечните гребци от трюмове и пейки, певци и роби, пазители на ритъма
с огромни тъпани, моряци с насмолени длани, войници с копия и пълководци,
море на живите, следете ритъма, не изоставайте, не изоставяйте, макар да е тъй явен края,
но още удар със веслата, но още дъх, но още дух, но още ритъм, макар да е съмнително,
че има смисъл, но само ритъм, удар със весло, вълна, море на живите, което се обръща –
огромно – върху нас – с останки от предишни светове, с мълчание непоносимо, но с тъй
необяснима прелъстителност, море на живите, вълна подир вълна, дордето станем
мида, водорасло, пясък, люспа, пяна, море на живите дордето се превърнем.
Александър Секулов е автор на романите „Гравьор на сънища“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, „Скитникът и синовете“. Пиесата му „Няма ток за електрическия стол“ печели наградата "Аскеер" за драматургия. Автор на поетични и есеистични книги. „Море на живите“ е издание на „Изток-Запад“.