Сигурен съм, че новият директор ще подобри някои от нещата, но не е възможно сам човек без намесата на държавата да възкреси железницата.
Според Петър Бунев е необходимо да се види състоянието на железниците, да се прецени каква услуга трябва да се предлага, и тя да се съобрази с демографията:
Трябва да има първичната информация – откъде са пътниците, откъде докъде се превозват. Трябва да се направи много добър анализ. Да се каже колко влака в колко направления трябват и да бъдат купени нови, съобразени с пътникопотока.
Според Бунев през последните години държавата не е пожелала да се занимава с железницата.
БДЖ ще има свой частен конкурент. Това ще се случи, когато приключат ремонтите в националната пътна инфраструктура. Защото тези ремонти също оказват влияние върху състоянието на БДЖ.
Според Владимир Дунчев, който е бивш директор на БДЖ, проблемът на сегашното състояние на българските железници е в акцентирането върху финансовите затруднения, които има железницата.
Не толкова висшият мениджмънт на железницата, а по-скоро средният ръководен състав трябва да се мобилизира. В железницата има не по-малко от 10 локомотивни вагонни депа, около 400 -500 служители, които се занимават с почистването на влаковете. Трябва самите железничари да се мобилизират и да се види какво може да се направи и да се направи всичко възможно.
Владимир Дунчев смята, че трябва бързо да се възстанови графикът на движение на влаковете в рамките и нуждата на пътниците и да се създадат елементарни условия за функционирането на пътническия железопътен транспорт.
Българската железница е част от европейската от 1869 г. Всички тези правила и начин на работа - нищо ново не трябва да се измисли, освен да се върне към добрите практики, които винаги са били в българските държавни железници.
Целите интервюта чуйте от звуковия файл.