Музикантите от Симфоничния оркестър на БНР активно репетират за концерта в петък в зала „България“ от 19.30 часа. Програмата включва увертюра „Седмицата“ от Радослав Лазаров, Третия клавирен концерт от Бетовен със солист впечатляващия Евгени Божанов и Симфония №2 от Рахманинов.
На диригентския подиум ще застане гостът от Германия Радослав Шулц. Той, също както и виолиста-диригент Александър Земцов, когото видяхме наскоро, е сред изявените инструменталисти, изкушени от диригентското изкуство. Шулц поделя времето си основно между ангажимента на концертмайстор на Баварския радио-симфоничен оркестър в Мюнхен, ръководенето на Камерния оркестър при същия състав и активна диригентска кариера.
Това е първият професионален ангажимент у нас на германският ни гост, за който той пристигна с чудесните си спомени от българското Черноморие, на което е имал възможността на летува. И от българските музиканти, с които е работил и за които говори с възхищение – оперната прима Веселина Кацарова, пианиста Евгений Божанов, цигуларката Мила Георгиева.
Какви са първите му впечатления от Радиооркестъра?
Има много млади хора, от които идва прекрасна енергия. Оркестърът като цяло е много добър. Слушат ме много внимателно и се стремят да направят всичко, което им кажа. Много им се радвам.
Все повече инструменталисти, най-вече концертмайстори в Европа посягат към диригентската палка. Що за тенденция е това?
Може би те не харесват диригентите - каза със смях Радослав Шулц.
А неговата лична причина каква е?
Знаете ли, репертоарът за цигуларите е доста ограничен. След като изсвириш многократно концертите от Чайковски, Сибелиус и другите основни произведения, търсиш нов репертоар. В моя случай ние основахме Камерен оркестър при Баварското радио срещу диригента. Защото тогава работехме с маестро Лорин Маазел, който беше може би най-добрият диригент в света от техническа и всяка друга гледна точка. Веднъж изпълнявахме Осмата симфония от Брукнер. Когато произведението свърши, публиката аплодира. Тогава той се обърна с лице към нея и аплаузите станаха три пъти по-силни. В този момент ние си казахме: „Господи! Ние свирихме, не той!“. Така основахме Камерния оркестър на Баварското радио. В него сме 15 солисти, аз съм артистичен директор, но винаги свирим без диригент. Започнахме да репетираме Дивертименто от Барток, което ни отне една седмица. Но ден преди концерта установихме, че не сме готови, защото беше много трудно. В крайна сметка концертът мина много добре, но тогава си помислих: Дори не толкова добри музиканти, диригенти-аматьори понякога правят концерти с една репетиция. Може би не с толкова трудна пиеса, но една репетиция - и толкова. Защо на нас, толкова добри музиканти, ни бяха нужни цели две седмици? И тогава се амбицирах да уча дирижиране. Отидох във Виена и там се обучавах три години – в оперно и симфонично дирижиране, всичко, всякакъв репертоар. Потръгна и сега дирижирам големи оркестри – като Бирмингамския, Бамбергските симфоници, Лайпцигския радиооркестър, на Радиото в Хамбург и така нататък. Това е моята история с дирижирането.
И все пак какво е да си концертмайстор на СО на Баварското радио?
Това е голяма отговорност, нещо съвършено различно, защото СО на Баварското радио има най- добрите диригенти, които можете да си представите – сър Саймън Ратл, Хайтинг, Клайбер дори по-рано. Всъщност, всичко се получава много лесно и сякаш от самосебе си. Случва се понякога да гостуват и не толкова добри диригенти и тогава оркестрантите стават арогантни – казват: Какво толкова е нужно да прави един диригент – да тактува едно, две, три, четири. Разбира се, че това не е така. Най-малкото чисто технически, защото диригентът обединява различни по характер инструменти, които трябва да зазвучат като един организъм. Оттам нататък започва интерпретацията, и както казваше Фуртвенглер, това е като планинска верига – низ от върхове и спадове.
Като човек, роден в Полша, в чиито вени тече славянска кръв, Радослав Шулц има специален афинитет към славянската музика, а по време на обучението си във Виена се влюбва в германската и австрийската музика. Той е имал възможоността да работи и с едни от най-прочутите солисти на нашето време – с Миша Майски, Юлия Фишер, Елен Гримо, с която имат записани на компактдиск част от клавирните концерти от Моцарт. Разбира се, и с българските големи музиканти:
Миналата година работихме с Веси, с Веселина Кацарова. Тя изпълни с нас български народни песни, които е записала на компактдиск десетина години по-рано. Те бяха аранжирани от Красимир Кюркчийски изключително красиво. Но имахме малък проблем – тя беше много въодушевена, че ще ги изпълним, но когато получих партитурата видях, че тя е само за глас и пиано. Нямаше оркестровите партии. Кюркчийски вече беше починал, партитурата беше изчезнала и се наложи аз да дешифрирам отделните партии по слух от компактдиска. Но концерта в Мюнхен мина чудесно. Тогава Веселина изпълни и една песен от композитора, чиято увертюра ще свирим в петък – Радослав Лазаров.
Другият българин, с когото съм работил, е Евгени Божанов. Аз съм голям почитател на неговото изкуство. Имахме нужда от него преди четири години, когато Елен Гримо отказа един концерт в Мюнхен и някой добър пианист трябваше да я замести в един от концертите на Шопен. Можех да избирам между Евгени и Данииил Трифонов, който тогава още не беше толкова известен. Избрах Божанов и направихме няколко концерта – всеки от тях с огромен успех. Затова съм толкова щастлив, че сега ще бъдем заедно на сцената в петък. А с Мила Георгиева ще имаме концерт в София през есента – разказа диригентът Радослав Шулц за слушателите на "Алегро виваче".
