Човек може да живее само ако не се сраства със себе си. Живеем в грехопаднал свят и е опасно да си вярваме, а най-лесно вярваме на това, че сме безгрешни, уви.
Прошката ни подготвя така, че по време на Великия пост ни става леко. Кой е казал, че постът трябва да бъде тежък!? Това е една от легендите, между другото. Аз лично с огромно неудоволствие слушам сред православните християни как започват едни такива оплаквания предварителни: "Сега идва пост, започват изкушения, ще ни бъде тежко, Сатаната много ще ни изкушава". Да се чуди човек досега дали как сме били оставени от изкушенията. Напротив, през Поста не бивам изкушаван повече. Просто става по-ясно какво представлявам самият аз. Не бивам оставян на себе си, не бивам изоставян по никакъв начин, но ясно разбирам какъв човек представлявам аз.
Постът е свобода, обясни кратко отецът и изтъкна, че духовният пост е най-важният. Съвременният човек има нужда не толкова наставляване, колкото от насърчаване, изтъкна той.