Как са гледали на приятелството нашите прадеди, ако съдим по кратките словесни умотворения, останали от тях, някои от които все още използваме, макар че днес представата ни за приятелство е по-различна. В самата етимология на думите другар и приятел е заложена идеята за човека, който те следва, спътника, този, който помага, грижи се за теб. Многобройните пословици и поговорки, посветени на другаруването, го нареждат сред най-ценните и здрави връзки между хората след роднинството. Ако за нас приятелят е човек, с когото имаме отношения на близост и доверие, но и човек, с когото споделяме общи интереси и забавления, за традиционния българин той е опора в трудностите, верен, ценен, разумен, безкористен спътник. Също като виното, старите приятелства са по-скъпи. Разбира се, това е идеалният образ. Реалистичният допуска приятелят да си има недостатъци, да се поддаде на изкушението на парите или на женската хубост. А когато човек попадне в голяма неволя, му е простено и с дявола ортак да стане. За съчетанието на традиционния мироглед с цветистия език и специфичната образност в пословиците и поговорките разговаряме с Йоанна Кирилова, гл.ас. в Института за български език.
• Езикови справки по радиото: „не знам“, „недей.
• Намерете българската дума: с коя съществуваща, преосмислена или измислена от вас дума може да замените дразнещите чуждици – „уъркшоп“.
