Месец февруари премина за Виенската Щатсопер под знака на успешната премиера и последвалата серия спектакли на операта "Трубадур" от Джузепе Верди. Едно дългоочаквано събитие поради факта, че това заглавие бе отново поставено на сцена след 16-годишно отсъствие от афиша на Виенската опера. Последният спектакъл е игран през 2001 г. Това е предишната сценична реализация от 1993 г., дело на известния унгарски режисъор Ищван Сабо, но по общо мнение една крайно неудачна постановка, която бързо изгуби своето място в репертоара тук.
Първото представяне на операта "Трубадур" във Виена датира от далечната 1869 г.и е в тогавашната Виенска дворцова опера. Оттогава досега са играни шест различни сценични реализации на Вердиевата творба. Легендарна е постановката под диригентството на Херберт фон Караян от 1963 г., която има 169 представления. Плеяда от звездни имена са пели в "Трубадур" на сцената на Виенската Щатсопер, сред които ярко се откроява българското присъствие. Още през 1951 г. Люба Велич се изявява в ролята на Леонора. Същата партия тук в по-късен период изпълняват Гена Димитрова и Стефка Евстатиева, а легендарно остава участието на Райна Кабаиванска през 1978 г. – спектакъл с нея и Пласидо Доминго под диригентството на Херберт фон Караян е специално заснет от Австрийската национална телевизия и до днес е сред най-продаваните DVD записи на Виенската опера. Сред най-добрите интерпретаторки на ролята на Азучена се нареждат Александрина Милчева, Маргарита Лилова, Мариана Паунова и Нели Божкова.
Сегашната продукция на "Трубадур" бе поверена на режисъора Даниеле Абадо, който през 2012 г. постави във Виенската Щатсопер друго Вердиево заглавие - „Дон Карлос". Неговият стил на режисура се определя за статичен, но решенията му са художествено издържани. В масовите сцени често преобладават застиващи кадри, наподобяващи ефектни фотографии. Сценографията е решена в строги, изчистени линии, пестелив декор, който бързо се трансформира според действието в църква, военен лагер или затвор. Даниеле Абадо е пренесъл действието от далечния XV век в периода на гражданската война в Испания през 30-те години на XX век. Според режисъора това решение е логично обосновано - един от двигателите в либретото на операта е темата за отмъщението, омразата и противопоставянето между двама братя – тема характерна и за гражданската война в Испания. Ако режисурата на Даниеле Абадо има своите застъпници или критици, то диригентът Марко Армилиато и певческият състав на премиерата на "Трубадур" във Виенската Щатсопер бяха изцяло приети с възторг от публика и критика. Аплодисменти и признание получиха Роберто Аланя като Манрико, Лучана д'Интино в образа на Азучена, великолепният френски баритон Людовик Тезие в ролята на граф ди Луна и звездата на вечерта -Анна Нетребко, превъплатила се в ролята на Леонора.
Специално за слушателите на предаването "Алегро виваче" своето мнение за интерпретацията на Анна Нетребко сподели един от най-авторитетните австрийски музикални критици Вилхелм Синковиц:
Винаги когато една оперна дива от ранга на Анна Нетребко има изява на сцена, публиката очаква специално изживяване. Така беше и в случая с премиерата на Трубадур в Щатсопер. При това трябва да отбележа, че Анна Нетребко пее тази изключително сложна роля за трети път през последните години пред австрийска публика. В две поредни години, 2014 и 2015, тя изпълни партията на Леонора в постановка на фестивала в Залцбург. Тогава ролята бе съвсем нова за нея - истинско предизвикателство, а публиката бе в очакване каква ще е интерпретацията на тази голяма певица. Още повече, че в историята на фестивала в Залцбург се помни легендарната продукция на "Трубадур" от 60-те години с Караян на пулта и Леонтин Прайс като Леонора, смятана до днес за еталон. Но трябва да отбележа, че още с първите си изпълнения на ролята в Залцбург Анна Нетребко не отстъпваше на Леонтин Прайс. В интерпретацията на Нетребко, в гласа й присъстваха всички нюанси - от най-нежното чувство до темпераментните, драматични изблици. А онова, което винаги впечатлява при нея, е фактът, че е певица, която не се задоволява с веднъж постигнат резултат, а непрекъснато се стреми към перфекционизъм. Ако през първата година в Залцбург някои пасажи в изпълнението й не бяха 100% съвършени, то през втората година бяха брилянтни. Сега, когато представи ролята във Виенската Щатсопер, Нетребко абсолютно затвърди високото ниво на своето изпълнение, както и позицията на една от водещите примадони в оперния свят днес.
Кореспонденцията можете да чуете в звуковия файл.
