Маратонът, който се планира за месец април, се организира на доброволни начала. Това, което прави ТОМ, е в рамките на 72 часа да събира на физическо място, не виртуално, хората, които имат специални нужди, които споделят своите мечти, своите проблеми, нещо, което им е трудно да извършат в ежедневието. Например дете, което не вижда, но мечтае да кара скейтборд.
За участие се записват и хора, които имат различни умения – дизайнери, инженери, техници, автомонтьори, дърводелци. Сформират се екипи, които в рамките на 72 часа решават подадено от хора със специални нужди предизвикателство, отбеляза Гаджева:
Тъй като ТОМ се прави за първи път на Балканите и в България, по формат сме ограничени и можем да имаме до 6 отбора, тоест 6 предизвикателства. Крайният резултат трябва да бъде работещ технологически прототип. Това ще е един от критериите изпълнимост за времето, в което е състезанието. Би ни се искало да работим с по-мащабни проекти. Другият критерий е доколко това решение го има и е достъпно.
Имаме страшно много подадени предизвикателства от хората със специални нужди и за съжаление, ще има много хора, които няма да могат да участват, отчита още Ивелина Гаджева.
Срокът за кандидатстване за хората, които могат да се включат като правещи, е удължен, защото от едната страна има свръхинтерес, а от другата – почти няма желаещи:
Една от причините за това е, че сме били по-активни към хората с увреждания, а не към останалите. Мотивът ми да се включа е моята професия. Включващият дизайн или универсалният дизайн е философия и методология, според която, когато нещо се произвежда, трябва да е функционално, за ползване от други хора. Методът на включващия дизайн е да се включват реални хора в самия процес. Иначе няма как да се предположи какво би изпитал един нечуващ или незрящ човек в ориентирането си в средата. Най-добре е самите тези хора с техните нужди, да се включат и да кажат.
Още за инициативата в полза на хората със специални потребности – в звуковия файл.
