Идеята ми хрумна, когато работех за БНР. Възложиха ми да направя записи със стари софиянци и още оттогава започнах да събирам сведения за кафенетата. Насочих се към най-близкото минало, защото все още се намират хора, които могат да разкажат за тези кафенета.
Авторката се е сдобила много трудно със сведения за тези места, както и със снимки, защото темата е била встрани от печатния поток на онова време, а отделно от това хората са отивали да се забавляват, но не са се снимали. Били са ползвани основно фотоси от архива на покойния фотограф Тодор Славчев. Книгата се основава на множество беседи с посетители на някогашните емблематични кафенета:
Много хора с много приятни чувства се връщаха към времето на своята младост. В сегашния забързан ритъм трудно можем да разберем колко важна част от живота на интелигенцията е протичала в тези кафенета. Те са били тяхна естествена среда за срещи, техните неформални работни места. Някои хора разказват, че това е била една негласна борса. Това е била важна част от културния живот на всеки град, която тепърва ще бъде изследвана.
Има книги за кафенетата отпреди 9-и септември, но за периода след това това е първото изследване, което събира информация на едно място.
Трябва да опазим тези места, защото във всяка столица има подобни кафенета и те са все още живи средища, каза още Мариана Първанова.
Цялото интервю е в звуковия файл.
