Лагерът, създаден като трудово-възпитателно общежитие, съществувал от 1959 до 1962 година. Първоначално в него са настанени 166 души, излежаващи присъди в закрития тогава затвор в Белене, разказа историкът Людмила Брънекова:
Доказаният брой на убитите в лагера е 155 човека. Това е най-жестокият и най-садистичен лагер от времето на комунизма. В него попадат хора, неудобни на режима, без съд и присъда, народни представители, млади хора, които слушат западна музика, носят непристойно облекло.
Според бивши лагеристи, оцелели от непосилния труд и зверствата, жертвите от каменната кариера са много повече.
Митрополит Гавраил отслужи панихида в памет на жертвите.
Няма сила, която да премахне тази рана, каза 77-годишният Кольо Вутев от ловешкото село Торос, който е един от малкото останали оцелели от лагера на смъртта.
