Къде се коренят тези две противоположни проявления, които шестват по страниците на печатните и електронните медии и социалните мрежи. Не са ли двете лица на една и съща монета или се основават на различни културни традиции и ценности. Дали толерантността, словесно изразена чрез политически коректната реч, не е само привидна и неподкрепена от толерантно поведение и дали враждебната реч (най-често наричана реч на омразата) задължително предполага враждебно поведение. Различни ли са изразните средства на политическата коректност и на враждебната реч. Отговорите търси доц. Андреана Ефтимова, авторка на изследване за двойствения език в медиите. Онова, обаче, което задължително трябва да се разграничи преди да започне всеки разговор по темата, е какво означава преведеното буквално от английски съчетание „език на омразата”, с което идейни, политически и т.н. опоненти драговолно се обстрелват. За разлика от обидата към личността, за която се полага правна санкция, „речта на омразата” се свързва с обида, основана върху принадлежността на личността към определена група – социална, етническа, по пол, възраст, степен на образование и т.н.
• Езикови справки по радиото: имената на чужди държави, градове…
• Намерете българската дума: с коя съществуваща, преосмислена или измислена от вас дума може да замените дразнещите чуждици – „локация”.
