Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
* * * често сънувам баба ми седнала сънят ми е пейка за припек под слънце от два свята понякога сядам с гласа си до нейния но това не са разговори нещо като аз да ѝ казвам бабо колко е хубаво че не си умряла докато тя ми казва данче и аз те сънувам жива после пейката се разпада Йорданка Белева
Това стихотворение е сред многото хубави творби, включени в новата поетична книга на Йорданка Белева „Пропуснатият момент”. За авторката на стихосбирките „Пеньоари и ладии” (2002) и „Ѝ” (2012) това е пета книга. Художественото оформление е на Иво Рафаилов - поет, дизайнер, фотограф и художник. И вече - част от живота на поетесата. Впрочем, тя е е и чудесен разказвач - нейни са още два сборника с къси разкази - „Надморската височина на любовта” (2011) и „Ключове” ( 2015). Йорданка Белева е завършила българска филология, а по-късно и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат за библиотечните системи и информационните възможности на парламентите от Европейския съюз. Носителка е на много награди за поезия и проза. Нейни текстове са публикувани на английски, немски, хърватски, чешки и арабски езици. Премиерата на най-новата й поетична книга „Пропуснатият момент” е на 28 март в литературен клуб „Перото”. Представихме книгата предпремиерно в „Артефир”.
