Подобни събития винаги влияят, ако не на всички, които се колебаят, то на част тях. Аз не бих могла да оценя на каква част от избирателите ще повлияят, но при всички положения се отразяват на част от хората, които все още не са избрали кого да подкрепят. 12 на сто, тези малко над 360 хиляди души, са наистина такива, които искат да гласуват, решили са да гласуват, но до момента все още не са избиратели кого да подкрепят.
Геновева Петрова коментира и обръщането в лидерството на първите две партии:
Ако припомним нашите резултати от началото на кампанията, ГЕРБ също влезе в кампанията с лека преднина от около 2% пред БСП. Ние не сме правили проучвания, които показват как се движат тенденциите, но при нас на практика обръщане няма. Има обаче нещо друго, което ние отбелязваме в нашия анализ - как се развива цялостната кампания и тенденцията. Ние условно разделяме кампанията на две фази, като първата е в началото, когато БСП влезе с наистина силен старт. Спомняте си тогава беше нейният конгрес, тя представи новите лица в листите си, програмата със социалните послания и което повече или по-малко ѝ даде самочувствие на победител. Увереността на БСП в хода на кампанията обаче ѝ изигра лоша шега, защото ѝ позволи да артикулира тези, които се отнасят до неща, които тя само беше загатвала. И вече оттук нататък се отключи един своеобразен втори период от кампанията, когато съмненията и страховете на избирателите, че едно управление на БСП може да доведе до ревизия на основни външнополитически и вътрешнополитически приоритети, накара част от лявоориентираните симпатизанти да оттеглят донякъде подкрепата си за нея или най-малкото все още да се колебаят.
Петрова обясни и какво е положението при Обединените патриоти:
Това, което ние наблюдаваме в проучването, е лек отлив за Обединените патриоти в сравнение с началото на кампанията. Част от колебаещите се са такива, които се колебаят дали да подкрепят БСП, или да подкрепят Обединените патриоти. За момента патриотите са очертават като трета политическа сила.
