Тези съобщения за терористични атаки започнаха да ни застигат все по-често и странното е, че продължаваме да ги посрещаме с изненада, да се плъзгаме по повърхността на събитията и прибързано да пришиваме към тях някои конюнктурни оценки. Два кървави атентата в две европейски столици в рамките само на два дни наистина е алармиращо и въпросът не е дали, а кога ще ни се случи, но продължаваме да отбягваме този въпроси. И въпреки това броят на атентатите и жертвите в Европа е един от най-ниските в света. Прогнозите обаче сочат, че ще има повече атентати.
Според Николов в Санкт Петербург вероятно става дума за хора от кавказките републики, които напомнят за себе си:
По отношение на Санкт Петербург трябва да коригираме някои медийни внушения, защото тази страна съвсем не е пощадена от тероризма, а изправена пред тези предизвикателства през последните 22 години. Аз си направих труда да проследя от 1995 година досега само тези атентати, които са с по-големи жертви, по-големи атентати, по-значими – 27. Това, което отличава тези 27 атентата, в тази бройка влиза и последният, е, че те са извършени главно от терористи от Северен Кавказ. Другото е, че столицата Москва и градовете като Санкт Петербург и Волгоград, например, са засегнати най-много. Болшинството атентати са извършени в периферията, в републиките. През последните години намалява всъщност броят на атентатите извън Северен Кавказ, което се обяснява с това, че терористичната среда оредя вследствие на това, че много бойци заминаха за Сирия и Ирак, за да се присъединят към "Ислямска държава". И сега, когато тази групировка губи атрактивност, губи територия и финанси, логично е и с останалите радикални ислямисти в Чечения, например, радикални ислямисти, на фона на очертаващия се крах на Халифата, да са поискали да напомнят за себе си. Аз така си го обяснявам.
Симеон Николов посочва, че е важно да се установи дали наистина става дума за вътрешна връзка, или за намеса на "Ислямска държава", защото това означава нов тип тероризъм. Това според него обаче няма да доведе до промяна на външната политика на Русия.
Николов обясни и каква трябва да е реакцията на българската държава:
Отговорът на държавата трябва да се концентрира над две неща – първо, трябва да се осъзнае, че това е работа на цялото общество, а не на една или друга служба, нещо, което в Западна Европа вече започнаха да го проумяват. Второто е, че в България конкретно трябва да излезем от погрешното си схващане, валидно до войната със Сирия, че сме само транзитна страна или страна, в която може би има спящи клетки. В момента оценката в европейските страни е, че във всяка страна може да се случи, по всяко време може да се случи и никой не е застрахован. И на трето място, особено голямо внимание трябва да се обръща на радикализацията, защото и в последния случай изглежда, че момчето се е радикализирало последните 6 години в Русия. Тук, струва ми се, европейските страни не се справят с тази задача, а тя ще бъде може би от най-важните, тъй като според доклад на швейцарските служби за борба с тероризма около един завърнал се джихадист обикновено има около 5 до 10 души в собствената му родина, които го подкрепят и са готови да осигурят логистиката, организацията или да стигнат до крайни действия и да му помогнат в атентата.
