Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
И най-заклетият атеист не може да твърди, че не споменава името Божие. Всички го произнасяме поне няколко пъти на ден. Сещаме се за някой Богдан, Теодор, Божана, Божил… Купуваме нещо на безбожни цени… Казваме сбогом на илюзиите…За бога, братя… призовава друг… Ей богу, пак изплуваха богопомазаните… Не дай боже да ни дойде до главата… Като добавим и някои популярни и днес народни умотворения – „Господ дава, ама в кошара не вкарва“, „От твоите уста в Божиите уши“, „Боже, пази ме от приятели, от враговете си сам ще се пазя“ и т.н. – Божието име често ни е в устата, макар че, пак е казано „Не споменавай напразно името Господне!“. Няма как да е иначе, щом още в далечните времена на покръстването на народа ни, имената на Създателя са вплетени в словата, преведени и написани от първоучителите и просветителите ни. В сложните думи и съчетания с името на Бога се провижда неговият образ – такъв, какъвто са го носили в съзнанието си предците ни. За това разговаряме с доц. Ваня Мичева. • Езикови справки по радиото: „Новият закон е гарант …“?, „завъртете телефона“?
