Oбщинcĸитe влacти и твopчecĸи гилдии axнaxa oт изнeнaдa cлeд ĸaтo ce paзбpa, чe имa пocтъпилo пpeдлoжeниe cгpaдитe нa излoжбeнaтa зaлa нa yл. "Глaдcтoн", Дoмът нa тexниĸaтa и ĸинo "Kocмoc" дa бъдaт oбявeни зa пaмeтници нa ĸyлтypaтa. Bнocитeл нa идeятa ce oĸaзa apxитeĸтът c плoвдивcĸи ĸopeни cтoличнa пpaĸтиĸa Лeнĸo Гpигopoв.
За уместността на предложението и процедурите, които ще последват разговаряме с проф. Арх. Тодор Кръстев – експерт по опазването на паметници на културата.
Според него няма нищо драматично. Пловдив е многопластов град е акцент в неговия коментар. Интерес към сградите от времето на социализма, каквито са трите сгради“, има по цял свят, има и изследвания по темата, у нас за културно наследство са признати част от Димитровград и Камбаните в София. Архитект Кръстев припомни, че НИНКН преди време е отхвърлил едно искане за включване в списъка на културно наследство.
Специално за Дома на техниката тя е определяна от специалистите като показателен пример за течението „архитектурен брутализъм“, като част от модернизма.
Важно е изследването, оценката и съхраняването, акцентира професорът, при все политическия дебат, който би съпътствал разговора за бъдещето им. Най- важни са критериите, които ще бъдат приложени, за да бъдат определени като културно наследство едни или други архитектурни обекти.
По неговите думи започнатата процедура не би трябвало да попречи на текущи ремонти, за каквито има и средства, отделени от бюджета на Пловдив за тази година. Даже напротив - повишава се възможността за съхранението им и дори за финансиране , включително и по европейски програми.
