В християнството, както и във фолклорните традиции, три големи празника водят към Възкресението: Лазаровден, Цветница и Великден. Те са като стълба, по която духът се въздига полека, надграждайки стъпка по стъпка вътрешното си порастване към чудото, което предстои да стане. Възкресението е важно не само заради Божия син и справедливостта, които трябва да възтържествуват. Самите ние – обикновени, земни и грешни, имаме потребност от пречистване на душата. Много й се струпа на тази човешка душа, запращана из какви ли не криви лабиринти на странното ни време! Боледува то, боледува планетата, нашите отношения, решенията, които взимаме. „Лазаре, стани! Излез навън!” – Какво ще намери Лазар навън? – Отражение на онова, което е вътре в самите нас: гладни за надежда, жадни за вяра. Затова, когато чуете с каква чиста и искрена радост пеят лазарките на Килифарево, разбирате на колко много доброта е способен човек. Когато влизам в училищната стая за репетиции и виждам за първи път двете момиченца, приятелките четвъртокласнички Ванеса Станева и Ачелия Джамбазова, те се държат за ръце. Остават така, докато пеят. Звънецът бие и слага край на репетицията, децата излизат, вплели длани с доверие. Та ние го имаме чудото, мисля си, то е пред нас с искрения пример на Вани и Ачи. Къде го загубваме после с годините?
Ако имате път към Килифарево, не го пропускайте! Влезте в градчето, смалено на човешки поток, (както навсякъде, и тук семействата имат близки, емигрирали по целия свят). Порадвайте се на красивата природа в подножието на Балкана, отидете и до Килифаревския манастир. И не забравяйте песента на лазарките. Това не е само част от старинен ритуал, а послание как да се научим да градим живота си с изцелена душа, в доверие и споделена радост.
