Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
С различна интензивност подобен тип акции ще продължат. Нещо като живота в Израел, но не с такава висока интензивност. Това каза в коментар след атентатите в Санкт петербург и Стокхолм експертът по сигурността Димитър Йончев в интервю за предаването "Събота 150":
В съвременния свят в обозримо бъдеще това ще бъде част от ежедневието ни, но не такава, която ще промени начина ни на живот. По-скоро ще се научим по-добре да се държим като публика, службите ще напреднат. Но най-вече – ще започнем да проумяваме, че свалянето на режими и силовите намеси дават по-скоро негативен резултат. Не сполучихме нищо със свалянето на режимите.
Йончев цитира пророческа геополитическа прогноза отпреди 50 години – за образа на градския партизанин, който ще излиза сам, ще причинява жертви и смърт, и сам ще загива:
Отначало мислехме, че става дума за самоубийците в американските училища. Сега виждаме колко добре се вписва това в образа на камикадзетата. Вероятно по-светлите умове са виждали, че комуникациите, смесеният свят, сблъсъкът на религии – това не е въпрос, който може да се реши окончателно.
Геополитиците знаят, че от кризата в Суецкия канал преди 60-70 години досега в Близкия Изток има само две свръхсили – САЩ и Съветския съюз, сега Русия. Без тяхното разбирателство там нищо не може да се реши, но вътрешните работи в едната или другата страна понякога вземат връх и страда общото дело, отбеляза Йончев, анализирайки последните събития в Сирия:
Рано или късно, ако искаме да живеем в един по-уравновесен свят, с Близък Изток, с който сме в по-кооперативни отношения, това сътрудничество трябва да работи. Там отдавна няма други геополитически сили, които да могат да влияят на региона. В момента в Сирия ясно са представени двата геополитически съперника, така че окончателно решение в полза на единия не може да има. Някакво равновесие трябва да се постигне, защото не е възможно еднолично да се регулира такъв регион с чужда култура и религия. Възгласите, които години наред слушахме: че ислямският свят бил готов да плати всичко, за да живее в демокрация - те бяха чужд прочит на тази култура. Няма там такъв стремеж - да се хвърлят фереджетата, да се забрави ислямът. По-скоро трябва да се намери начин на съвместно съществуване. Но то ще бъде на фона на такива екстремистки действия, защото в голямото количество хора от една религия винаги има и фундаменталисти, винаги има хора, които са готови да отидат до края.
