Във връзка с мерките, които Министерството на образованието обяви за противодействие на агресията в училище, психологът Панайот Рандев коментира в предаването "Хоризонт до обед", че ги оценява положително, но отбеляза, че проблемът съвсем не е нов, както и усилията за противодействието му. Той припомни данните на просветното министерство, според които преди три години в училищата са регистрирани 1500 случая на агресия, преди две години - 4500, а преди година са станали - 8500.
Сигурно тази година ще са над 10 000 тези случаи, отбеляза Рандев, допълвайки:
Тоест, представете си какви са тези мерки, като, по данни на самото министерство, се увеличават в пъти проблемите. Между другото, тези данни не са верни, колкото и тъжно да е.
Според Държавната агенция за закрила на децата има сто случая на година. Според Централна комисия за борба с противообществените прояви са около 250 случаите, според отделите за закрила на детето - между 2500 и 3000-4000 в зависимост от конкретната година. Според различни наблюдения и оценки на стотиците неправителствени организации, които работят (в тази област), са над 20 хиляди. Според международни организации обаче, които правят глобални изследвания, в т.ч. и в България, като УНИЦЕФ и други, между 30 и 35 процента от децата ежегодно декларират, че са обект на тормоз. При 1 млн. деца в детските градини и училищата, това прави поне четвърт милион.
Ние, ако не можем да уцелим порядъка, няма как да управляваме този процес и няма как да оценим "вход-изход" ефективност, подчерта психологът и добави, че когато се говори за насилие, не става въпрос единствено или основно за физическо въздействие, а най-вече за психически тормоз, който е разпространен в училище и има пагубно въздействие върху личността на деца.
Тук обаче искам да подчертая нещо - значи, като кажат насилие, в случая си представят някакъв жесток побой. Всъщност това не е честа форма. Да, децата се посритват, блъскат, без някакви кой знае какви екстремни състояния. Това, което обаче най-много руши тяхната личност, душа, сърце, мисъл и поведение, това е делничният тормоз, тоест може никой да не ме бие днес и тази седмица, но ако съм малко по-особен, с очилца някакъв, по-дебел или по-слабичък, минават някакви и ме побутват и казват: "Абе, смотльо. Абе, нещастник" и това се повтаря стотици пъти. Това е много по-разрушително за детето, отколкото да му ударя два шамара, даже и да го набия. Това разяжда цялата му същност, идентичност и това е много по-страшно, но то, според медиите, не е насилие, в смисъл, щом не е пребито, убито едно дете, значи няма насилие, а то всъщност е страшното.
Апелирам и към институциите, и към медиите да имат по-ясна представа какво всъщност е насилие и тормоз - малката част от него е физическото насилие, изтъкна психологът. Той критикува част от предлаганите мерки за борба с насилието в училище в частта им на увеличаване на физическата сигурност и подчерта, че "фортификацията" на учебните заведения няма да помогне и увеличава тревожността у много от децата. Това е свързано със създаване на илюзорна сигурност, а е доста скъпо:
Това, освен че хаби излишно пари, всъщност ни отклонява от най-важната задача - да направим училището добро място.
По принцип е добре, че има такива мерки, добре е обаче те да се консултират и с експерти по психология, отбеляза Рандев във връзка с предложенията на МОН.
Цялото интервю с Панайот Рандев чуйте от звуковия файл.
