Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
С този колоритен израз старите българи са осмивали лекомислието да се стремиш към нещо не дотам важно, при положение че ти липсва най-необходимото. Не че и днес не правим същото, само дето не го наричаме с тези думи. Думата, която по-специално не се връзва със съвремието ни е „гайда“. Това не пречи, когато детето ни заплаче, да кажем, че „надува гайдата“. Само преди няколко десетилетия традиционният музикален инструмент е бил неотменна част от веселбите и празниците на българите, а на места все още е така. Дотолкова го свързваме с националната си култура, че много се учудваме, когато разберем, че е познат на почти всички европейски народи, а родината му е далеч от нашите земи. Самата дума „гайда“ е заемка от арабски. В различните български диалекти пък има многообразни наименования на инструмента и разновидностите му според техни различни особености – мешница, гага, джура, момече, каба гайда, гърлеста гайда, ружница. Като добавим и названията на частите на гайдата, се получава огромна сбирка от живописни и образни думи. За тях разказва Калина Мичева-Пейчева, гл. асистент в Института за български език. • Езикови справки по радиото: „Това ме страхува“, „Катеря планини“? • Намерете българската дума: „омбудсман“.
