Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Ехото от референдума за конституционните промени в Турция все още отеква в цяла Европа, а в Германия предизвика и нова дискусия. Интегрирани ли са турските граждани, които живеят във Федералната република? Въпросът е основателен - 75% от имащите право на глас подкрепиха Ердоган.
В коментар по темата за предаването "Събота 150" германският политолог от турски произход д-р Рой Карадаг, който ръководи института за интеркултурни и международни анализи към университета в Бремен, подчерта, че резултатът от референдума за конституционни промени в Турция е показал, че:
Живеещите в Германия турци всъщност живеят в паралелна действителност. Тези хора не гледат същите новини, както критично настроените турци. Те се информират от телевизионни канали, които подкрепят Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, които повтарят един и същ наратив, че Турция е застрашена от външни сили, че европейците и американците искат да я отслабят. Макар това да не отговаря на реалността, гласувалите за Ердоган са напълно убедени в тази заплаха. Управляващите в Анкара, естествено, използват тези настроения и дори ги подклаждат.
С референдума се постави въпросът дали Турция да продължи да бъде демократична страна, а това турците в Германия не го разбраха, посочи още анализаторът и допълни:
Причината е, че привържениците на Ердоган имат странно разбиране за демокрация. Те смятат, че демокрация означава само и единствено право на мнозинството, т.е. когато някой спечели изборите може да прави каквото си иска. С това всъщност духът на демокрацията вече е предаден, защото се загърбват правата на малцинствата. Проблемът е, че това разбиране не може лесно да се преодолее, защото конфликтите в Турция ще продължат. А турците в Германия няма да се впечатлят особено от новата дискусия за това, дали интеграцията им е успешна или не. Във времената на социални медии и на паралелни действителности просто вече няма директен контакт между хората. Те живеят паралелно, а не заедно.
Политологът прогнозира и влошаване на отношенията Берлин - Анкара като следствие от референдума:
Берлин просто трябва да приеме политическите сили, които управляват в Анкара, макар те да разрушиха демокрацията в Турция, но с тях трябва да продължим да си сътрудничим - заради войните в Ирак и Сирия и заради бежанския проблем. За това в момента съвсем не е ясно, как ще продължат да се развиват отношенията. Те със сигурност ще се влошат, защото предстоят някои важни решения: какво да се прави с преговорите за членство (в ЕС), какво да се прави със споразумението за бежанците, респективно как Турция ще го използва.
Нито една европейска страна не е очарована от резултата на конституционния референдум в Турция, отбеляза още Рой Карадаг, като допълни, че темата за бежанците и миграционното споразумение между ЕС и Турция, което президентът Ердоган нееднократно използва като коз във външната политика, е само един от разломите по оста Анкара-Брюксел:
Бежанската тема е само един от многото конфликти между Анкара и Брюксел. Към нея се прибавят турските имами в Германия, които - така поне се твърди - са шпионирали германски граждани. Има конфликт и с последователите на проповедника Фетхуллах Гюлен в Германия, като Турция иска те да бъдат екстрадирани или поне съдени. Турция освен това упреква Германия, че подкрепя кюрдската работническа партия ПКК. Така че на този фон бежанската тема е една от многото, но от друга страна тя стана много важна, защото се оказа, че ЕС е неспособен да се справи с 2 милиона сирийски бежанци. Ако ЕС беше съумял да разпредели бежанците и да разпредели тежестта върху своите членове, тогава съюзът щеше да покаже, че е обединен и говори с един глас. Вместо това ЕС доказа, че не може да отстоява общи позиции и така остави на Турция възможността, да играе решаващата роля в бежанската криза. Европейците се страхуват, че Ердоган може да отмени споразумението, за да упражнява натиск, но за сега слушаме само заплахи без конкретни действия, без да знаем, кога Ердоган ще превърне думите в действия. В момента той изчаква и когато се стигне до следващия голям сблъсък, той ще отмени действието на това споразумение.
