Преподавателят определи победата на референдума за подкрепящите конституционните промени в Турция с минимална преднина от малко над 51% като изненада, като се има предвид обстановката на натиск и репресии от страна на държавните институции в югоизточната ни съседка. Според него при тези условия е можело да се очаква превесът на поддръжниците на президента Ердоган да бъде дори още по-ясно изразен.
Сред факторите, допринесли за мнозинство на положителните отговори на конституционния референдум, доц. Ралчев открои провеждането му в условията на извънредно положение и репресии спрямо журналисти и преподаватели, използването на прийоми, свързани с образа на врага в лицето на движението на живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, и не на последно място – спекулациите с възможностите за получаване на социални помощи, на които разчита голяма част от поддръжниците на управляващата Партия на справедливостта и развитието.
Според доц. Ралчев резултатите от допитването в Турция показват дълбока поляризация на обществото, която е почти 50 на 50, като се има предвид наличието на голям брой недействителни бюлетини и съмненията за манипулиране на вота. В тези условия, ако не се постигне помирение и консенсус и продължи политиката на Ердоган за втвърдяване на репресиите и подклаждане на антагонизъм, може да се очаква засилване на протестните движения на светски настроените кръгове в Турция. В момента обаче те са в отбранителна позиция, а религиозният консерватизъм в страната се налага и през училищата, и през университетите – институциите, където се формира обликът на младите поколения в Турция.
Анализът на преподавателят от УНСС показва, че обществото в Турция се влияе изключително силно от елита на страната. Ето защо първа стъпка за постигане на общонационален консенсус би бил диалогът „на върха“ – между управляващата партия и опозиционните политически сили. За целта обаче са необходими отстъпки от страна на управляващите в Анкара, които да отворят пътя за диалог с опозицията.
Икономическите предизвикателства и оттеглянето на подкрепата за политиката на турския президент от средната класа е сред факторите, които могат да го направят по-сговорчив, смята Ралчев. Той отбеляза, че преди години средната класа в Турция се замогна в резултат на икономическия възход и през този период много от жителите на големите урбанизирани центрове подкрепяха Ердоган. Днес обаче вече се сбъдват прогнозите за влошаване на икономическото развитие на Турция и това може да намали подкрепата за управляващите от замогналата се средна класа в големите градски райони като Истанбул и Измир.
В заключение доц. Ралчев подчерта, че след проведения референдум президентът Ердоган ще добие повече мощ, самочувствие и мултиплицирани амбиции да доказва себе си, а за партньорите на Турция в НАТО, за Европейския съюз и за България ще е много по-трудно да водят диалог с Анкара. Политическият анализатор очаква започналият вече от Ердоган дебат за смъртното наказание да продължи да бъде чувствителна тема в Турция и прогнозира, че решенията по този въпрос ще бъдат лакмус за развитието на процесите в страната занапред.
