Добро, послушно, ученолюбиво, прилежно, трудолюбиво, бдително, дръзновено, отговорно… Откакто през Възраждането у нас прохожда литературата за деца, тя с малки изключения явно или скрито възпитава младите читатели, представяйки им положителни и отрицателни образи и модели за поведение. Добродетелите, към които детето е призовано да се стреми, остават почти непроменени по времето на комунистическия режим, като към тях се добавя прилагателното „социалистически”. След възстановяването на демокрацията и бързите промени в глобализирания материален и духовен живот като че ли още не знаем какво да кажем на децата си в литературата, която би трябвало да е предназначена за тях. Впрочем най-качествените и неостаряващи произведения за деца не изричат директни поучения, но чрез изкусната реч и образи са много по-въздействащи от всяка дидактичност. Как се променят през годините думите в детската литература, предназначени да възпитават българските деца, разказва проф. Светлана Стойчева.
• Езикови справки по радиото: „весдесъщ/вездесъщ”, „на пангара”?
• Намерете българската дума: „продуктово позициониране”.
