Това е всеобщо призната класика. Бих казал, че всички специалисти в областта на социалните науки, на поведенческите науки, я познават. Когато говорим за това да се разпознават интимните механизми на тази психодинамика, която е в основата, дълбочината на всички възприятия, решения, начинът, по който се себеосъзнаваме и как организираме поведението си.
Ана Фройд е невероятно продуктивен автор, като баща си. Много от нещата той не е могъл да ги види, но точно тази книга, той все пак е знаел за нея, тъй като я е консултирал в много отношения. Ана Фройд събра в този текст много неща, които баща й е конструирал, изследвал, наблюдавал, допълвал с конкретни примери от клиничния опит в продължение на много години, а тя му е била дясна ръка. Човек, който е интимно запознат с всичките му трудове, по начин, по който ние не ги познавахме, тъй като доскоро една част от тях бяха под ембарго.
Тази книга всъщност е един мост, един мост между това, което Фройд ни е оставил и онова, което всички неговия последователи се опитват да разширят, обогатят.
