Завърши второто издание на фестивала Master of Art за документални филми, посветени на музиката, танца и театъра, изобразителните изкуства, архитектурата, дизайна и литературата. Това издание затвърди у мен усещането, че гледането на документално кино на голям екран е една прекъсната традиция у нас, празна ниша през последните години, която за щастие създателят на фестивала Найо Тицин постепенно запълва.
Над 60 премиерни за България заглавия бяха представени за 10 дни в 4 кина – „Люмиер Лидл”, „Одеон”, G8 и "Евро Синема". Спомням си как разглеждах програмата за фестивала като меню в богат нов изискан ресторант! Както т.нар. нехудожествена литература може да бъде не по-малко привлекателна и четена от романите, да видиш хубав документален филм за голям творец, личност или проект може да бъде не само толкова интересно и вълнуващо като да изгледаш хубав игрален филм, но и още повече! Дълго ще помня от миналогодишното първо издание на „Master of Art” филмите „Да обичаш Кармен” и „Дамата в №6”!
Тази година също видях два изключително вълнуващи филма. Първият беше „Музиката на непознатите: Йо Йо Ма и ансамбъл „Силк Роуд”. 95-минутният американски филм от 2015 г. на режисьора Морган Невил представя знаменития американски виолончелист от китайски произход, роден във Франция, Йо Йо Ма и неговия проект с музиканти от цял свят „Пътя на коприната”. Така, както истинският Път на коприната някога е свързвал Китай със Средиземноморието, Изтока със Запада, Йо Йо Ма създава и развива мултикултурна обмяна на идеи между азиатски и европейски музиканти и артисти. Тръгвайки от музиката, през личната съдба на музиканти от Китай, Испания, Иран и още, и още, цялостното внушение на филма е далеч отвъд музиката. Това е филм, създаден за един „гражданин на света, който те кара и ти да се почувстваш истински „гражданин на света”! Усещах, че се усмихвам през по-голямата част от прожекцията и мисля, че си излязох от салона по-добър човек. А на тръгване спрях да поговоря с още една от зрителките, която аплодираше филма.
Чувствам се толкова завладяна от филма! Аз познавам Йо Йо Ма, защото съм виолончелистка и съм го слушала в Амстердам. Но в този филм той не просто свири, музиката сякаш се излива от него. Филмът е гениален! През цялото време мечтаех да го притежавам на диск, за да мога да го гледам отново и отново и за да го покажа на всички, които познавам! Никога няма да забравя посланието „Няма изток, няма запад, светът е кълбо!“, каза Боряна Савова за филма „Музиката на непознатите: Йо Йо Ма и ансамбъл „Силк Роуд”.
Другият филм от програмата на фестивала "Master of Art", който гледах с голям интерес и удоволствие, беше „Ленърд Бърнстейн – по-голям от живота”. Вярно, благодатна е темата за този гениален музикант, но и 52-минутния немски филм от 2016 г. на режисьора Георг Вюболт е направен много добре. Представя документални кадри със самия Бърнстейн, интервюта с децата му и с много именити музиканти, насложени така, че разказват завладяващо за този свръхчовек с огромна енергия, влюбен в живота и в музиката, който е спял едва по няколко часа и се е разкъсвал между импулсите да създава и да дирижира музика. Филмът акцентираше върху битката на Бърнстейн да реабилитира Малер в репертоара на Виенската филхармония. За мен беше най-интересно представянето на образователната му мисия – харизмата, но и огромната предварителна подготовка, за да обясни достъпно и интересно класическата музика на всяко дете в публиката, както и на младите диригенти, с които работи до последните си дни. Проследявайки живота на Бърнстейн, филмът неизбежно завърши така и усещането за болка от загубата на този велик човек беше толкова силно, че не можех да ръкопляскам след финалните надписи. Споделих това усещане с колегата журналист Зелма Алмалех на реда до мен.
Много го чаках този филм за Бърнстейн, първо защото аз съм от поколението, което едно време имаше шанса да гледа тези негови уроци по националната телевизия. И второ, страшно много обичам и музиката му, и изпълненията му! Може би благодарение на него и на неговите записи един от най-любимите ми композитори е Малер. И това решение във филма, включително и финала, бяха изключително вълнуващи за мен! Бърнстейн наистина е една удивителна личност – толкова универсална, толкова раздаваща се… Това, което много ми хареса чисто филмово в разказа за неговия живот, е тази деликатност и желанието да се „влезе“ по-навътре, което авторите са успели, каза Зелма Алмалех за филма „Ленърд Бърнстейн – по-голям от живота”.
