Ясно е, че контурите и параметрите на разговора как продължаваме ще станат ясни едва след избора в Германия, но от гледна точка на голямата въпросителна за 2017-та ще продължи ли вълната от политическа несигурност и възход на по-крайните формации, с избора на Макрон получихме еднозначен отговор, засега, и в този смисъл политическата 2017-та приключва.
Опитът на Макрон във Франция трудно може да бъде повторен, тъй като за успеха му е имало и странични обстоятелсва в негова полза като антисистемния вот и това, че традиционните десница и левица не са достигнали до втория тур, след като са излъчили крайни кандидатури, с което освен това са освободили за Макрон голямо пространство в политическия център.
Трябва да отбележим, че Макрон показа нещо, което другите могат да имитират - определен политически стил, маниер на поведение, при който центристките политици не просто отстъпват под натиска и недоволството на различни групи в обществото или на по-крайните кандидати, а правят крачка напред, дефинират ясно, уверено, и убедено алтернатива на сегашното състояние на нещата и се опитват по този начин да спечелят изборите. В някакъв смисъл, това е по-голямото послание и смисъл на победата на Макрон. Нещо подобно сякаш се случи в Австрия, а в по-малка степен и в Холандия, но сега е най-видимо и изявено.
Проучванията показват, че на предстоящите парламентарни избори във Франция традиционните партии запазват подкрепата си от първия тур на президентските избори. Въпросът е дали партията на Макрон ще бъде първа политическа сила:
В момента, Националния фронт има двама представители в Долната камара на френския парламент. По различни изследвания, се очаква този брой да нарасне осезаемо - говори се минимум 20 - 30. Ако това се случи, и ако Републиканците започнат да си сътрудничат с Макрон, всъщност за Националния фронт ще се отвори една много широка политическа ниша - представени в парламента, те ще имат много голяма политическа платформа, легитимна позиция, от която да развиват своите политики, да правят своите критики към управленските решения. В средносрочен план, ако това се случи, то ще бъде не по-малко важно от въпроса дали Макрон ще има мнозинство.
Най-големият риск за Макрон е в структурата на управленската му програма, която е структурирана така, че част от идеите му трябва да отпаднат от нея в зависимост от това от кои политически сили търси подкрепа в парламента.
След изборите в Германия наесен, Париж и Берлин ще проведат разговор за реформа на ЕС, убеден е Шопов. Големият проблем е че областите, в които може да се направи значима стъпка напред, не са много:
Има няколко въпроса, по които движение напред ще бъде трудно - еврозоната например. Там има много трайно вкоренено нежелание на Германия да направи следващата стъпка, тоест да се върви към фискален съюз, да се прави финансово преразпределение директно от по-богатите към по-бедните, да се създават нови институции, нов парламент за еврозоната и т.н. Там не виждам много къде може да се придвижи разговорът. По темата за сигурността също ми се струва, че повечето неща, които можеха да бъдат направени, вече са направени. По темата за външните граници, на които Макрон съвсем основателно акцентира, дебатът приключи преди няколко месеца...
Голям проблем пред европейската политика на Макрон е, че тя е твърде свързана с вътрешнополитическите и икономически реформи, които той иска да реализира, обясни експертът и изтъкна че френският държавен глава има намерение да поиска от Европа по-дълъг период, в който страната му да не отговаря на Маастрихтските критерии, за да може да проведе реформите.
Някакъв много активен разговор между Европа и САЩ през идните месеци и години не очаквам, а с Русия още по-малко, по очевидни причини. Вярно е, че Русия е важна и присъства в европейската дискусия най-вече през призмата на това, че нейното поведение подсказва и напомня на Европа във всеки момент, че тя не може да продължи да си позволява да бъде това военно и политическо джудже, както много хоря я наричат. Тя ще продлъжи да присъства в европейския дебат най-вече през собствената си сянка. На мен ми се струва, че идните няколко години динамиката на европейския разговор ще идва вътре от самите европейски общества.
