Факторите са много, също и личният опит, но не трябва да забравяме още едно важно нещо – руската емиграция е плод на глобални исторически сътресения. Не трябва да се забравя, че Революцията от 1917-а е предшествана от Първата световна война. Катаклизмите оказват сериозно влияние върху руските интелектуалци. Пред очите на руснаците се руши системата, с която са свикнали, руши се редът. За много интелектуалци е било важно да се разбере дали империята е била обречена още от началото, въобще възможно ли е било друго развитие на събитията. Това е пораждало най-различни отговори на поставения въпрос. Показателно е, че в България се ражда движението на евразийците, които създават имперска идея, но тази идея не се ограничава само с евразийците, тоест вижданията по този въпрос са били доста разнообразни. За голяма част от емигрантите е бил много важен особеният статут на руската империя и културното ѝ въздействие. Искам да почертая още един интересен момент. Когато говорим за руски емигранти, то става въпрос не само за етнически руснаци, например историкът Евгений Шмурло е бил поляк по произход, основоположникът на евроазийството Пьотър Савицки е бил с украински корени, тоест националната принадлежност е била разнообразна, но друг е въпросът колко е била важна собствената национална идентичност за тези хора. Те все пак са се опитвали да създадат имперска идентичност, което позволява да се обясни как в рамките на такава голяма държава съществуват различни култури.
Цялото интервю с Михаил Ковальов можете да чуете от звуковия файл.
