Хората като Айнщайн са гении в областта, в която са гениални, но все пак да не забравяме, че и те са хора и още повече, че са доста суетни хора, даже има такова изследване, че процентно повечето хора, които носят гениалния ген, си имат дефицити в чисто човешки аспект и при това доста големи. Доста от тях са инфантилни, други са хаотични и неподредени, трети са прекалено скромни и свити, така че това какъв е характерът на човек, няма голямо отношение с това къде му е силната страна в някоя област на науката или в какво е гениален.
Най-голямата грешка на Айнщайн е разделена в два аспекта, разказа Анелия Николова:
Единият аспект касае законите на физиката, това, до което той е стигнал – до един много гениален извод, едно уравнение. Във времето, в което се развива историческото действие, се появяват едни много млади и нахъсани учени, които всъщност полагат началото на квантовата механика и те, прилагайки тази гениална формула на Айнщайн, всъщност доказват, че тази формула на субатомно ниво не води до същите резултати, тоест там има нещо, което обаче Айнщайн от позицията на авторитета си отрича и отказва да ги чуе, както и да се задълбочи в техните изследвания. По този начин той допуска една фундаментална грешка чрез поведението си на базата на неговия характер. Неглижирайки тези изследвания, той всъщност слага доста лошо име върху себе си и това впоследствие му се отразява чисто житейски и той се изолира от тази общност. Общността също го изолира и авторитетът му в тези среди доста пада. Тази грешка е продукт на неговото его. Другият аспект на грешката му касае характера му. Всъщност тази грешка във физиката е породена от грешката, която той прави на базата на своите качества. Да не забравяме, че всъщност той е един доста измъчен учен, защото много дълги години не е могъл да се измъкне от това патентно бюро, в което е работил.
Автор на книгата "Най-голямата грешка на Айнщайн" е Дейвид Боданис.
Цялото интервю с Анелия Николова можете да чуете от звуковия файл.
