Да представяш човек, музикант, когото не познаваш е трудно и... благодатно. Не си обвързан с предварителен образ, фиксиран от най-различни спомени и срещи, ситуации, които неволно наблюдаваш или си участник, т.е. преживяваш съпровождащи емоции от всякакъв характер. Но нашите мащаби не са големи и това дава възможност, когато следиш едни или други музикални прояви и събития по концерти, фестивали и пр. фактически и да познаваш, ако не пряко, то косвено всички музиканти, поне от няколко генерации. Ако става въпрос за изпълнител с определена насоченост към изпълнителство на съвременна музика за пиано като Стела Димитрова, професор в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров”, основател и дълги години художествен директор на фестивала „pp IANISSIMO”, то всички тези „роли,създават един определен „образ”, допълнен с конкретна визия и излъчване.
А те са някак самородно изваяни без изкуствени, разкрасителни способи, една и съща прическа, стил на обличане, класически удобно и неангажиращо ума, но тази „ретро” външност се движи така стремително активно, пулсирането е в синхрон с всичко ставащо наоколо, че и за миг не става и дума да я поставиш на определен „възрастов рафт”. Човек, който определено не обича ритуалния подход в общуването и в обществените и артистичните си дори изяви, знаейки, че същественото и движещото не стои там. Същевременно неговата самостойност не подлежи на съмнение и не зависи от отсрещната страна. В диалог реакцията и е мигновена, точна и мисълта с твърде съвършена логика за музикант, но тя успява мимоходом и да добави и още някой тънък артистичен щрих, да я снабди с нюансирани детайли и да я одухотвори. Импулсивност и дисциплинираност, спонтанна откровеност и етична строгост, неща които създават пълноценен, действен образ на човек добре поставен в реалността и същевременно „разположен” с духа си в много по-широко поле на усещания и съзерцания извън тази реалност.
Изпълнителският образ на Стела Димитрова, известният, е изтъкан от решителност, стабилност, вплетен в изпълнителската ни традиция на клавирните сонати на Лазар Николов, Концерта за пиано на Георги Минчев, музиката на Бела Барток, с нейното име в програмата може да се появи творба от Андре Букурущлиев, Булез, Берио. Но в други нейни записи, още от първите излиза друг план от максимата „стилът - това е човекът”. В него ненатрапчиво и смирено, с вътрешен финес, търпеливо се поднасят приютени в душата човешки неща, в които има и горест и скръб, без следа от патетика и открита емоция, с достойна женствена мекота и състрадаване. И това е една може би по-неразбирана нейна страна, но много качествена и ценна, още повече, че всичко към което Стела Димитрова пристъпва получава нейния вътрешен отклик, което си остава и най-сигурното основание да бъдеш интерпретатор.
вторник, 30 май от 19.30 часа
