Същевременно основната опозиционна Народнорепубликанска партия започна 450 километров поход за справедливост от Анкара до Истанбул, след като неин депутат беше осъден на 25 години затвор за разгласяване на държавно тайна. Хиляди ще извървят пътя до Истанбул, където ги очакват от бдението за справедливост – хората там заявиха, че бдението ще бъде денонощно до пристигането на участниците от похода.
Последствията от тези събития и отражението им върху позициите на Турция в международен план анализира в ефира на "Хоризонт" политологът Мартин Табаков. Той отбеляза, че наблюдателите, които следят процесите в югоизточната ни съседка, вече поставят въпросът за състоянието и естеството на съдебната власт в страната, като подчерта, че след проведения референдум процесът на "сливане" и влиянието на изпълнителната върху съдебната власт се задълбочават:
Особено след провелия се референдум преди не много време, едно от основните изменения, които ще настъпят в Република Турция, касае именно съдебната система, тъй като от общо 28-те най-висши длъжности в съдебната система, 18 ще бъдат избирани директно от президента (така е разписано в поправките, които бяха приети от референдума в новата Конституция на Република Турция) и други 56 – индиректно.
Тоест наблюдаваме един абсолютен процес на сливане между изпълнителната власт в лицето на президента и съдебната система, изтъкна анализаторът и припомни, че в Турция около 110 хиляди души са били уволнени от работа, най-често упражняващи публични длъжности – те са или арестувани, или се водят вече съдебни дела срещу тях:
Над 110 хиляди души, които вече са обвинени за връзки с терористична активност в Република Турция, като трябва да подчертаем, че това словосъчетание – "терористична активност", има доста широко тълкуване в момента от съдебната система в Турция. Също така е много любопитно, че в случая с осъдения вчера Енис Бербелоглу – на него дори не му е оставена възможност да обжалва, той е директно закаран в затвора, което също ни подсказва за бързата процедура, по която се случват нещата.
Според Табаков основният въпрос, който трябва да формира отношението на ЕС към Турция, е свързан със светските устои на държавата, а не е за естеството на демокрацията в тази държава, не заради друго, а защото от нейното създаване Република Турция не е подсказала, че демокрацията ѝ е основен приоритет. Напротив – има нещо друго, които ние трябва да отчитаме, и това е степента на секуларизъм, който има в Република Турция, защото именно секуларизмът е бил големият залог между ислямистите, от една страна, и секуларистите, от друга.
Говорим за това какъв вид секуларизъм ще има в Република Турция – това се дебатира, за това се конкурират, от една страна, Ердоган, и от друга страна, Народнорепубликанската партия и някои други светски националисти.
Тоест разговорът за човешките права, разговорът за това как от тук нататък трябва да адресира Република Турция в ЕС – трябва да бъде с фокус секуларизъм, тъй като това е особената ценност или поне доскоро беше особената ценност на Република Турция, а не самата демокрация, защото откакто съществува Република Турция, не можем да говорим за демократична държава, най-малкото от типа на европейското схващане на демократична държава.
Табаков изтъкна, че реториката срещу ЕС от страна на Ердоган е била предназначена главно за вътрешна употреба, а турският елит си дава сметка за икономическата зависимост на страната от Европа.
На въпрос, свързан с позициите на Турция в контекста на дипломатическата криза между Катар и коалиция арабски държави, сред които Саудитска Арабия и Египет, Табаков коментира, че и в този случай Анкара попада "между чука и наковалнята":
Тя вече е "между чука и наковалнята", включително и в контекста на Катарската криза, тъй като еднозначната подкрепа, която турският президент оказва на Катар, всъщност създава проблеми на Република Турция с основния фактор в сунитския лагер – Саудитска Арабия, тъй като Турция и Саудитска Арабия се оказаха от двете различни страни на барикадата (ако мога така да се изразя) по отношение на Катар. Тоест Република Турция компрометира своите отношения дори и с най-сродните си държави в Близкия изток – сунитските държави.
Цялото интервю на Лора Търколева с Мартин Табаков може да чуете от звуковия файл.
